Подземията на Чикаго
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подземията на Чикаго». Краткое содержание книги:
Куин извърна глава и внимателно огледа улицата. Околните сгради приличаха на беззъби старци — с олющена мазилка и черни дупки на мястото на някогашните врати и прозорци. Те бяха убежище за всякакви наркомани, които деляха голите стаи с така наречените „семейства“ — групи от десет до дванайсет деца, които живееха и пътуваха заедно, като по-големите се грижеха за по-малките. Всички се препитаваха от пласирането на дрогата, която получаваха от бандите.
— Ти от „Четворките“ ли си? — попита Куин.
Никакъв отговор.
— Какво ти казах за тази пресечка?
Нищо. Куин вдигна палката и я стовари в ребрата му.
— Как се казваш?
Празният поглед на хлапето говореше, че е яло предостатъчно бой. Ченгето мълчаливо окачи палката на колана си.
— Маркъс — промълви невръстният беглец.
Куин кимна, сякаш помнеше името му.
— Какво казах на шефа ти за тази пресечка?
— Де да знам.
— Казах му, че тук се намира основното училище — обясни Куин и вдигна палец над рамото си. — Което означава, че не можете да отивате зад пазара. Освен ако не си платите.
Момчето на име Маркъс едва-едва повдигна глава.
— Колко?
— Предай на Рей Рей, че ще му съобщя цифрата. Кажи му, че са настъпили известни промени.
Маркъс примигна и зачака. Едва тринайсетгодишен, той вече се беше научил кога трябва да си затваря устата.
— Кажи му, че се е появил Корееца. Това означава, че вашата фамилия трябва да получава стоката директно от нас.
Маркъс изви шия, сякаш не беше чул добре.
— От полицията?!
— Другата седмица ще говоря с него и ще му обясня как ще действаме. Днешната доставка от Корееца ще ви бъде последната. Ще запомня, ако внезапно вземе да изчезне. Разбра ли какво ти казвам?
Маркъс кимна.
— Добре.
Куин ритна с крак тетрадката и цветните моливи, които се търкаляха на земята.
— Това твое ли е?
Маркъс направи бързо движение, но Куин настъпи ръката му и се наведе да вдигне тетрадката. Скиците бяха смайващо добри, направени със замах и сигурна ръка.
— Ти ли си ги рисувал?
Маркъс сгуши глава в раменете си и скръсти ръце. Куин прелисти тетрадката. Мотаещи се по тротоарите нехранимайковци, предлагащи стока направо от колите, ухилени и предизвикателни. На други се виждаше вътрешността на някакво жилище, вероятно от дома на хлапето. Възрастен наркоман. Хлапак с пушка и цигара в уста, други двама заспали на пода, плътно притиснати един в друг. На последната страница имаше самотно оранжево цвете с безупречно оформени листенца, грациозно и красиво.
— Не е зле — промърмори Куин и подхвърли тетрадката на хлапето, което я улови и бързо я прибра. От дъното на улицата се появи майка с три деца, която ги заобиколи отдалеч и се насочи към училището. Говореше нещо на едно от тях, но гледаше към Куин. Вероятно беше съгледвачка на „Четворките“. Или пък търсеше стока. Ченгето опъна рамене, шкембето му щръкна. В същия момент земята под краката му се разлюля и той неволно протегна ръце да се опре на колата.
— Добре ли си? — попита Маркъс, заковал очи в пистолета му.
— Нищо ми няма — отвърна Куин и улови дръжката на вратата. Светът се завъртя още един-два пъти, после се успокои. Лицето на хлапето отразяваше собствения му страх.
— Изчезвай от тук. Не искам да те виждам на този ъгъл, докато шефът ти не плати.
Маркъс закуцука към близката уличка, следван от майката с детето. Куин остана сам. Плъзна се на шофьорската седалка и опря глава в хладната пластмаса на волана. Дланите му лепнеха от пот, сърцето му прескачаше. Май съм хванал грипа, помисли си той. Само това му липсваше.
Включи двигателя. Крайно време беше да се изнесе от шибания Кейтаун — място, което рано или късно щеше да го убие.
Пет пресечки по-нататък отби пред супермаркета „М&Т“. Влезе вътре, пристъпи към дългия плот и си поръча черно кафе и две захаросани понички. Почувства се малко по-добре. Една краун Виктория със затъмнени стъкла спря пред витрината. Куин излезе и се приближи към вратата на шофьора. Стъклото се смъкна на сантиметър.