Подземията на Чикаго
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подземията на Чикаго». Краткое содержание книги:
— Защо?
— Спорите на антракса за военни цели се привличат от захарите и се съединяват с тях. След тази реакция те стават твърде големи, за да проникнат през белодробната ципа и на практика са безопасни за човека. В този случай става въпрос само за предпазна мярка, но същевременно получаваме възможност да проверим работата на своите прототипи.
Отдръпнах се, за да позволя на един от екипа да обработи близката стена.
— Защо не се върнем на повърхността? — подхвърли Бразил. — Там ще можете да се свържете и да съобщите добрите новини.
— Ами втората крушка?
— Какво за нея?
— Няма ли да я свалим, преди да падне?
— Няма втора крушка, мистър Кели.
— Откъде знаете?
— От Даниълсън.
— Лично ли ви го съобщи?
Бразил кимна.
— Ще се наложи да ни даде допълнителни разяснения. Искате ли да излезем на повърхността, или не?
— А ще мога ли да се отърва от този костюм?
— Май не го харесвате, а?
Бавно се огледах. Край мен имаше лица, които не можех да видя; разговори, които не чувах; смърт, която не можех да докосна.
— Никак — отвърнах.
— Добре. Ще ви заведа в лабораторията.
— Какво има там?
— Наричаме го „Черна биология“. Може би ще ви хареса, може би — не. Но тя е бъдещето, което настъпва много по-бързо, отколкото можете да си представите.
9
Гърлото на Куин беше пресъхнало и подуто. Той завъртя огледалото за обратно виждане и направи опит да го погледне. Лицето му беше зачервено от треската. Очите го смъдяха, а налягането в слепоочията заплашваше да му пръсне главата.
— Мамка му!
Той отби до тротоара и изтръска две таблетки тайленол от шишенцето, което държеше в жабката. Двата трупа бяха приети от помощника на съдебния лекар, който се съгласи да почака за попълването на съответните документи — вероятно защото се опасяваше да не се сдобие и с трети.
Часовникът на таблото показваше 8:03 ч. сутринта. Малките негодници положително вече бяха на път за училище, изскочили от високите блокове без асансьори. Куин включи на скорост.
Навлезе в „Килдеър“ от изток, срещу знаците за еднопосочно движение и с два пъти по-висока скорост от разрешената. Не след дълго видя пет-шест хлапета, които се бяха облегнали на паркираните коли, настръхнали от студа. Те се разпръснаха в мига, в който зърнаха колата. На двайсетина метра от тях Куин натисна газта, насочи се към близката уличка, а после скочи на спирачките. Колата поднесе, задницата й повали на земята едно от момчетата, който бързо скочи на крака и побягна, накуцвайки с единия крак.
Куин включи на заден и излезе обратно на платното. Игнорирайки групата, той насочи вниманието си изцяло към накуцващия хлапак. Точно както в онези тъпи предавания по „Дискавъри“, в които се обясняваше как лъвовете винаги преследват слабите и ранените.
Облечено с анцуг на „Чикаго Уайт Сокс“ с вдигната качулка, момчето се оглеждаше за някоя незаключена врата. Куин нави волана, качи колата на тротоара и се понесе след него. Хлапакът се опита да яхне предния капак, но не беше достатъчно бърз. Куин го затисна странично към стената на сградата, изскочи навън и разгъна телескопичната палка, която висеше отстрани на бедрото му.
Хлапакът беше на не повече от дванайсет-тринайсет години. Скимтеше като някой от плъховете, попаднали в капаните с лепило в някогашната му къща, в момента обитавана от бившата му съпруга.
— Как се казваш?
Момчето продължаваше да се бори и в един момент успя да се освободи. Но Куин го сграбчи, преди да побегне, и тръсна палката, която се разгъна до максималните си размери.
— Не те чувам! — изрева той и го удари в сгъвката на коленете. Хлапакът се свлече на земята и се сви в очакване на следващия удар. Главата му се изравни с бронята на колата. Дишаше тежко, на пресекулки.
Намираха се на една отсечка от Уест Сайд, наречена Кейтаун заради многобройните виещи се улички, чиито имена започваха с буквата „К“. Наименованието си кварталът беше получил още през 1910 г., когато старейшините на града установили, че разстоянието от тук до границата между Илиной и Индиана е точно единайсет мили, а буквата „К“ е единайсета поред в азбуката. Самият Куин не се интересуваше нито от историята, нито от азбуката. Когато навлизаше с колата си в Кейтаун, той виждаше един супермаркет, две училища, петдесет и трима агенти на нелегалната лотария и сто и четири бара. Това място беше кота нула за бандата „От четирите краища на света“, чиято територия се простираше на североизток до Гарфийлд Парк, отвъд който започваше царството на „Шестте аса“. Двете банди си бяха разпределили почти целия пазар на дрога в Уест Сайд и решаваха помежду си кой и кога да умре.