Пет мили

— Не съм казвал, че не те държа под око — каза тихо.

Изгледах го продължително.

— Мога да се грижа за себе си — отвърнах тихо, но в твърдението ми нямаше и грам убеждение.

— Разбира се — каза неохотно и ме пусна.

Отправи се към вратата, сякаш си тръгваше.

— Почакай — извиках, спирайки с четката по средата на един кичур. — За какво дойде всъщност?

— Чух те да крещиш — подхвърли през рамо. — Отново. Просто проверих, за да видя да не си намушкана или нещо от сорта. — Ръката му се протегна към дръжката на вратата в същия момент, в който тя се отвори рязко, разкривайки застаналият на прага Дорнан с телефон в ръка.

— Полицейска акция — каза, връхлитайки в стаята.

Изпаднала в шок изпуснах четката на земята.

Джейс моментално влезе в действие.

— Колко време? — извика, навъртайки се пред входа, докато зад него виждах как бягат хора.

— Най-много час — отвърна Дорнан, като извади няколко пакетчета с бял прах от нощното шкафче и закрачи към банята.

— Казаха ли защо? — попита Джейс, докато аз, обзета от паника, не помръдвах от мястото си.

Дорнан се изправи на леглото, разви месинговата основа на полилея и изсипа нещо в ръката си.

— Двама от братята ти са мъртви за по-малко от месец? — предположи той. — Шибаните колумбийци вероятно са им дали фалшива тревога.

— Не мислиш, че са били онези момичета, нали? — попита Джейс, а по лицето му се изписа тревога.

— Не, синко — отвърна Дорнан, вдигайки страшен шум, когато скочи от леглото върху бетонния под. — Имахме уговорка с шефа на полицията, но този случай не може да се покрие.

— Случило ли се е нещо с момичетата? — прошепнах, поглеждайки към Джейс и Дорнан.

— Какво имаш предвид, освен, че едва не бяха застреляни? Или предозирали? Или факта, че бяха малолетни?

— Пусната съм под гаранция от ареста — изстрелях. — Трябва да се махна, преди да са пристигнали ченгетата.

Всъщност не бях пусната под гаранция, тъй като въобще не съществувах. Но същото не можеше да се каже и за отпечатъците ми, а те принадлежаха на мъртво момиче.

— Ама, разбира се — отбеляза саркастично Джейс и ме изгледа с присвити очи. — Колко удобно само.

— Какво си направила? — прогърмя гласът на Дорнан. — Няма да те докоснат, ако е нещо незначително…

— Въоръжен грабеж — казах, подхвърляйки първото сериозно престъпление, което ми хрумна.

— Божичко! — възкликна Джейс. — Убила ли си някой?

— Не — отвърнах, — но все пак си е провинение за затвор.

— Правилно — каза Дорнан. — Изчезвай оттук. Аварийният изход в подножието долу ще те отведе до задната улица. Махай се, преди някой да те е видял.

Аварийният изход. Ха! Явно не беше разбрал, че вече го бях използвала в продължение на седмици.