Пет мили
- Автор: Джърмейн Лили Сейнт
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пет мили». Краткое содержание книги:
И буквално.
Извади пениса си и притисна върхът му към отвора ми. Дразнейки ме. Измъчвайки ме.
Застинах напълно неподвижно в очакване на следващия му ход.
Не ме разочарова. Отдръпна се назад, след което се изтласка напред, наранявайки утробата ми и изпълвайки всеки инч от вътрешността ми с впечатляващите си размери. Вкопчих се още по-силно в чаршафите, фокусирайки се в кокалчетата на пръстите си, които започнаха да побеляват и изтръпват.
Не ми спести нищо. С мъчителна сила и бързина, отново и отново излизаше само за да се забие отново в мен, насилствено жесток както винаги. Искаше ми се да му извикам да спре, но в същото време не исках. Исках да ме чука и да ме нарани, да ме накара да кървя, да ме накара да почувствам нещо, защото бях адски упорита и извратена, и исках някой ден да мога да кажа, че е дал всичко от себе си, за да ме разруши, но не е успял.
Исках да ме накара да страдам, за да мога да му отвърна със същото накрая.
Нова вълна от болка ме разкъса ниско в корема и не можех да спра писъка, който излезе от устата ми.
Дорнан спря на секундата и се засмя по-зловещо и смразяващо, отколкото го бях чувала.
Погледнах надолу към матрака и видях, че на чаршафа имаше капки кръв.
Дорнан също ги видя и гледката го накара да се закикоти.
— Виждаш ли? — попита, като продължаваше да се тласка в мен. — Казах ти, че ще те накарам да кървиш.
Кимнах с глава. Той излезе от мен и сърцето ми спря за момент, когато пенисът му се притисна към ануса ми.
Постави палеца си на задника ми.
— Ами сега? — заяждаше се. — Все още ли искаш да те чукам с всичка сила?
„О, не, господи, не. Моля те.“ Стомахът ми ме прорязваше от ужасна болка и се чувствах така, сякаш щях да припадна всеки момент. Коленете ми подадоха и аз паднах настрани, като се свих на топка и обвих ръце около корема си закрилнически.
Погледът, който ми хвърли, беше доминантен и изпълнен с арогантност.
— Така си помислих и аз — промърмори. Стисна ме за брадичката и ме принуди да го погледна. — Следващият път — издиша срещу размазаното ми лице — няма да е само путката ти, малката. — Приведе главата си към гърдата ми — тази, която не беше притисната към матрака — и пое зърното ми в устата си, засмуквайки го жадно. В началото беше някак си приятно, като очаквано облекчение от болката, която ме изгаряше отвътре.
Докато не ме захапа силно, изпращайки болезнени вълни по цялото ми тяло, което вече пулсираше от болка.
Отдръпна се назад и се ухили, разкривайки кръвта, която се беше размазала по предните му зъби и устните му. В този момент можеше да бъде и самият Дявол.
Докоснах ранената си гърда с ръка и я покрих защитнически, изхленчвайки, когато усетих нова вълна от болка да се слива с разкъсващото пулсиране в утробата ми.
Изгарях.
Исках да повърна.
Чувствах се така, сякаш щях да умра всеки момент.
Той се размърда и изчезна, оставяйки крушката над мен да свети ярко и безмилостно. Затворих очи.
„Не плачи. Това е само някаква си болка.“
Няколко сълзи успяха да се отронят от очите ми, преди да преглътна ужаса и да започна да се проклинам безмълвно за глупостта си. За това, че му се бях опълчила. Защо, по дяволите, направих подобно нещо? Какво ми ставаше?
Той се появи отново, облечен този път, облегна скръстените си ръце на матрака и се ухили, докато ме оглеждаше.
За мое най-голямо отвращение измъкна едната си ръка и хвана на върха на пръста си една от сълзите, които се стичаха по лицето ми. Притисна пръста до устните си и засмука издавайки звучното „поп“, когато го изкара от устата си.
— Солено — каза дрезгаво и изви главата си настрани, така че да е на матрака до моята. — Но също така и сладко. — Отново протегна ръка, забърса бузата ми с пръста си и го постави на моите устни този път. — Усещаш ли?
Натика пръста си в устата ми и го изкара едва когато облизах собствените си сълзи от върха му. Грешеше. Бяха солени, но за разлика от неговите, в тези нямаше никаква сладост за мен.
Бяха адски горчиви.
Потупа ме грубо по главата, сякаш бях куче или нещо подобно, след което излезе от стаята и затръшна вратата след себе си.
Можех да го чуя как си подсвирква, докато вървеше надолу по коридора.
Задник.
Осма глава
Дълго време лежах неподвижно, усещайки как тънка струйка кръв се стича върху чаршафа под мен, ставайки лепкава и студена. Колко пъти още щеше да ме кара да кървя, преди да си получи заслуженото?