Внезапни завършеци
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Светът на първия закон #7
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Колибри“
- ISBN: 978-619-02-0018-5
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Внезапни завършеци». Краткое содержание книги:
Мейсън изрева като ранен бик и отново се хвърли срещу нея. Ножът му проблесна и Джавра сграбчи китката му; на ръката ѝ изпъкна голяма вена, а върхът на ножа потрепваше само на един пръст от челото ѝ.
— Пипнах те!
Мейсън изстреля плюнка през стиснатите си зъби, хвана Джавра за дебелия врат, принуди я да отстъпи крачка назад…
Тя грабна голямата молитвена камбанка от рафта и го халоса с нея по главата. Разнесе се толкова силен звън, че зъбите в устата на Шев издрънчаха. Джавра го удари отново и се освободи от хватката му. Той застена и падна на колене, по лицето му се стичаше кръв. Джавра вдигна ръката си високо и го удари по гърба, камбаната се откъсна от дръжката си и се изтърколи в ъгъла, ехото от звъна постепенно заглъхваше.
Джавра погледна към Крендал; лицето ѝ беше опръскано с кръвта на Мейсън.
— Чу ли това? — Тя повдигна червените си вежди. — Време ти е да се помолиш.
— Ох, мамка му — изграчи Крендал. Брадвичката издрънча върху дъските на пода и той вдигна високо ръцете си с разперени длани. — Виж сега — рече със заекване той, — аз съм синът на Хоралд. Хоралд Пръста!
Джавра сви рамене и прескочи през тялото на Мейсън.
— Отскоро съм в града. Това име не ми говори нищо.
— Баща ми тук е главният! Той дава заповедите!
Джавра се ухили, докато прекрачваше трупа на Голямото палто.
— На мен не ми заповядва.
— Той ще ти плати! Повече пари, отколкото можеш да преброиш!
Джавра изрита настрани падналия нож на Сипаничавия.
— Не ги искам. Имам простички вкусове.
Колкото повече Крендал отстъпваше от нея, толкова по-писклив ставаше гласът му.
— Ако ми навредиш, той ще те погне!
Джавра отново сви рамене и направи поредната крачка.
— Да се надяваме. Това ще е последната му грешка.
— Просто… моля те! — Крендал се сви. — Моля те! Умолявам те!
— Всъщност не трябва да се молиш на мен — каза Джавра и кимна над рамото му.
Шев подсвирна и Крендал се обърна, изненадан. Изглеждаше още по-изненадан, когато тя заби с трясък брадвата на Мейсън в челото му.
— Бвургх — каза той, изплези език и падна по гръб.
Омекналата му ръка закачи стойката, събори я и тенекиената купа полетя, пръскайки горещи въглища по стената.
— Мамка му — каза Шев, когато пламъците плъзнаха по тънкия плат на пердетата.
Тя грабна каната с вода, но жалкото ѝ съдържание не промени нищо. Огънят вече се беше прехвърлил върху съседното перде, разхвърчаха се големи парцали пепел.
— Най-добре да опразним терена — каза Джавра, хвана Шев под мишница в хватка, на която беше невъзможно да се възпротивиш, и бързо закрачи към вратата, оставяйки четиримата мъртви мъже да се въргалят на пода в горящата стая.
Онзи с ръцете в джобовете се беше облегнал на стената на улицата и беше хванал дръжката на собствения си нож, който стърчеше от бедрото му.
— Чакай… — избъбри той, когато Джавра го сграбчи за яката и с едно движение на китката го запрати към другата страна на улицата, където той разби главата си в стената.
Северард се приближи тичешком, без да сваля поглед от сградата — огнените езици вече облизваха рамката на вратата. Джавра го хвана и го отведе настрани.
— Нищо не може да се направи вече. Лош избор на декорации за помещение с открит огън.
И сякаш за да подкрепи тази мисъл, прозорецът се пръсна, огънят блъвна на улицата и Северард приклекна, прикривайки главата си с ръце.
— Какво се случи, по дяволите? — простена той.
— Нещата тръгнаха на зле — прошепна Шев, като притискаше ръка към ребрата си. — Нещата тръгнаха на зле.
— Ти на това зле ли му викаш? — Джавра отметна мръсната червена коса от насиненото си лице и погледна ухилено към разбитите надежди на Шев, сякаш ѝ изглеждаха като добре свършена работа. — Аз бих казала, че можеше да е много по-зле!
— Как? — сопна ѝ се Шев. — Как би могло да е по-зле?
— Можехме и двете да сме мъртви. — Джавра се изсмя рязко. — Ако се измъкнеш жив, това вече е победа.
— Ето какво става — рече Северард и очите му засияха от отразения огън, когато сградата се разгоря още по-силно. — Ето какво става, когато правиш добри дела.
— Хей, стига се оплаква, момче. В края на краищата добрините пораждат добрини. Наградата ни се съхранява временно от Богинята! Между другото, аз съм Джавра. — И тя го плесна здраво по рамото, като едва не го събори. — Случайно да имаш по-голям брат? Битките винаги ме възбуждат.