Внезапни завършеци
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Светът на първия закон #7
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Колибри“
- ISBN: 978-619-02-0018-5
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Внезапни завършеци». Краткое содержание книги:
Въжето продължаваше да виси, но с това вече нищо не можеше да се направи. Шев не можеше да си позволи партньор, който да го изтегли нагоре. Оставаше ѝ само да се надява, че когато го забележат, тя отдавна вече ще е далеч.
Влез и излез бързо, това е номерът.
Виковете на проститутките все още се чуваха от улицата — сигурно бяха привлекли цяла тълпа и народът вече залагаше кой ще победи. Има нещо в биещите се жени, от което мъжете не могат да откъснат поглед. Особено ако въпросните жени са полуголи. Шев пъхна палец под яката си и леко я дръпна, за да влезе въздух, потискайки първичния инстинкт да отиде и също да види какво става, след което тръгна тихо по коридора към третия етаж, като междувременно вадеше шперцовете си.
Ключалката беше адски добра. Повечето крадци дори нямаше да си направят труда да се захващат с нея. Щяха да продължат към нещо по-лесно. Но Шев не беше като повечето крадци. Тя затвори очи, докосна с върха на езика горната си устна, плъзна шперцовете си вътре и започна да работи по ключалката. Трябваха ѝ само няколко секунди, за да напипа вътрешностите ѝ и да завърти механизма в нужната посока. Той поддаде с леко изщракване, Шев прибра езика и шперцовете си, завъртя бравата — макар че, честно казано, бравите далеч не бяха толкова интересни, колкото ключалките — отвори лекичко вратата, шмугна се вътре точно когато чу потропването на ботушите по стълбите, и установи, че се усмихва в тъмното.
Не искаше да го признава, най-малкото пред себе си, но боже, колко ѝ липсваше това. Страхът. Възбудата. Рискът. Вълнението от това, да вземе нещо, което не е нейно. Вълнението да усеща колко адски добра е в това, което прави.
— Най-добрата крадла в Уестпорт, по дяволите — произнесе само с устни тя и се насочи към масата.
Чантата се намираше точно където Крендал беше казал, че ще бъде, и Шев преметна ремъка ѝ през рамо в блажената кадифена тишина. Всичко вървеше точно по план.
Шев се обърна към вратата и под тока ѝ изскърца дъска.
В постелята рязко се надигна жена. Жена в бледа нощница, която впери поглед право в нея.
Предполагаше се, че тук няма да има никой.
Шев вдигна облечената си в ръкавица ръка.
— Не е каквото изглежда…
Жената издаде най-пронизителния от всички писъци, които Шев беше чувала през живота си.
Умът, предпазливостта и плановете могат да докарат крадеца само дотук. Но късметът е коварна гад и невинаги съдейства, така че смелостта трябва да те изтика до края на пътя. Шев се втурна към прозореца, вдигна крак и мощно изрита кепенците, изкърти мандалото и ги разтвори широко, докато жената дишаше тежко.
Квадрат от нощно небе. Вторият етаж на сградите от другата страна на улицата. През отсрещния прозорец се виждаше мъж, който беше обхванал главата си с ръце. Сети се колко нависоко се намира и се насили да спре. Никога не си мисли за земята. Жената нададе поредния оглушителен писък. Шев чу как вратата се отваря с трясък, чуха се виковете на пазачите. Тя скочи през прозореца.
Дрехите ѝ започнаха да се подмятат на вятъра, а вътрешностите ѝ се преобърнаха, когато полетя надолу. Беше същото като високия скок, който изпълняваше, докато пътуваше с трупата — ръцете се протягаха, за да уловят ръцете на Варини. Успокояващото плясване на дланите ѝ върху неговите и облачето талк, преди да я издърпа на безопасно място. Всеки път. Всеки път, с изключение на онзи, последния, когато беше пил твърде много, и тогава я хвана земята.
Тя се отпусна. Тръгнеш ли да падаш, няма смисъл да се съпротивляваш. Иска ти се да махаш с ръце и да се бориш, обаче въздухът няма да ти помогне. Никой няма да ти помогне. От опит бе научила, че никой никога не помага.
Стовари се с оглушителен трясък право в каруцата с кожи, за която бе платила на Дженс да спре под прозореца. Той изглеждаше доста изненадан, когато я видя как изпълзя от товара му, повлякла след себе си торбата. Шев се втурна през улицата, провирайки се между хората, и се шмугна в тъмнината между пивницата и конюшнята, а виковете заглъхнаха зад гърба ѝ.
Тя залитна към стената, притиснала ръка отстрани; ръмжеше при всяко вдишване и се опитваше да не закрещи. Беше си ударила ребрата в ръба на каруцата и съдейки по световъртежа и адската болка, беше счупено поне едно от тях, ако не и повече.
— Ох, мамка му — процеди Шев през стиснатите си зъби.
Погледна назад към сградата — Дженс извика на мулето си и каруцата потегли, един пазач се беше навел през отворения прозорец и като обезумял сочеше към нея. Видя как някой се измъкна през страничната врата и внимателно я затваря. Някой висок и слаб, с черна шапка, изпод която се подаваше кичур руса коса, и преметната през рамо торба. Някой с дяволска походка, който с полюшващи се бедра тихо се потопи в сенките.