Внезапни завършеци

По-скоро щеше да направи някоя глупост и щяха да убият и двамата.

— Откакто се помня, сама си пазя гърба. Върви си нахрани птиците.

— Вече ги нахраних.

— Тогава ги нахрани пак. Само ми обещай, че няма да се връщаш, докато Крендал не дойде и не си иде.

Северард мрачно размърда пъпчивата си брадичка. Мамка му, момчето наистина беше влюбено в нея.

— Обещавам.

И той подхвана Берик под мишницата и му помогна да излезе със залитане през вратата.

Две тревоги по-малко, но тепърва трябваше да се справя с голямата. Шев се огледа, чудейки се как да се подготви за посещението на Крендал. Маршрути за бягство, скрити оръжия, резервни планове, в случай че нещо се обърка.

Въглищата, с които разпалваха лулите, тлееха в поставената на стойка тенекиена купа. Шев взе каната с намерението да ги угаси, но после се сети, че ако се наложи, може да ги хвърли в нечие лице, и само премести стойката по-близо до стената, за да ги стига по-лесно. Когато я остави на земята, въглените се разклатиха и запукаха.

— Добър вечер, Шев.

Тя се обърна рязко и се опита да не трепне, когато я прониза остра болка. За толкова грамаден мъж Мейсън определено можеше да пристъпва много тихо, когато се налагаше.

После влезе Крендал, който изглеждаше по-кисел от обичайното. След него влязоха още двама главорези. Голямото палто, облечен в голямото си кожено палто, и Ръце в джобовете, с пъхнати в джобовете ръце.

Вратата към двора изскърца и се отвори; през нея се провря Сипаничавия и я затвори с рамо. Край с пътя за бягство. Шев преглътна. Просто говори колкото се може по-малко, не прави нищо, което би ги раздразнило, и ги разкарай колкото се може по-бързо. Това е номерът.

— Черното ти отива — каза Мейсън, след като я огледа от главата до петите.

— Затова го нося — отвърна тя в опит да прозвучи спокойно, но се получи просто нервно. — А и заради кражбата.

— Взе ли го? — тросна ѝ се Крендал.

Шев измъкна чантата изпод тезгяха и му я подхвърли.

— Добро момиче — каза той, след като я улови. — Отваря ли я?

— Не ми влиза в работата.

Крендал отвори чантата. Порови в нея. После я погледна с изражение, много различно от физиономията на доволен клиент, която се бе надявала да види.

— Какво е това, мамка му, майтап ли?

— Защо?

— Няма го вътре.

— Какво няма?

— Онова, което трябваше да е там!

Крендал разтърси чантата пред нея и хората му се намръщиха още повече.

Шев отново преглътна и стомахът ѝ се сви така, сякаш бе застанала на ръба на пропаст, и усещаше как земята се тресе под краката ѝ.

— Не ми каза, че вътре трябва да има нещо. Както не ми и каза, че там ще има и някаква шампионка по пищене. Каза ми да взема чантата и аз я взех!

Крендал хвърли празната чанта на пода.