Том 5 (Исторически драми) [bg]

КРАЛЯТ

Доброто ти и само него, Томас.

Защо не си с наследния ни принц?

Той търси те, а ти го пренебрегваш!

В сърцето му сред всички свои братя

ти, Томас, имаш най-доброто място.

Скъпи го и ще можеш след смъртта ми

да служиш за посредник между тях

и кралското величие. Така че

не го избягвай и не си отнемай

предимствата на бъдната му милост

с нехаен хлад към днешната му воля,

защото той е нежен и добър,

когато са внимателни към него,

сълза за милост има и ръка,

готова да помогне; но когато

го разгневят, по-твърд е и от кремък,

от зимата по-пълен е с прищевки,

по-режещ е от ледните й вихри,

преди зора да пукне. Затова

пригаждай се към неговия нрав:

упреквай го за грешките му меко,

когато е игрив и добродушен,

но мрачен ли е, давай му да буйства,

дорде гневът му, като кит на суша,

издъхне от вилнеене. Тъй действай,

мой синко Томас, и ще бъдеш после

крило за свойте братя, златен обръч,

тъй стегнал кадуса им с братска кръв,

че колкото във него — неизбежно —

сплетни странични да цедят злъчта си,

да не пропусне той, па ако ще

да бъдат те по-подли от отрова,

по-гибелни от избух на барут!