Двор от крила и разруха

Не отстъпих, нито му се извиних.

— Днес почти не я поглеждаше.

— Днес обсъждахме по-важни въпроси.

— И Берон никога не те е предизвикал заради случилото се?

— Ако ме нападне публично, изважда наяве факта, че собствената му държанка го е направила на глупак. Затова векове по-късно продължаваме малкия си танц.

Някак се съмнявах, че изпод целия си разбойнически чар Хелион го възприемаше като танц.

Но ако всичко бе приключило преди векове и оттогава не го беше виждала, позволявайки на Берон да се отнася така непростимо с нея…

До каквото и заключение да си стигнала току-що — каза Рис, — поне прикрий шока си.

Усмихнах се насила.

— Вие, Великите господари, май много си падате по мелодрамата, а?

Усмивката на Хелион бе някак вяла и безрадостна. Рис обаче се намеси.

— Случайно в твоите библиотеки да си срещал книга, в която пише как се поправя стената?

Хелион понечи да попита защо ни интересува това, както и какво върши с Котела Хиберн… а в замяна Рис му предостави нужните отговори гладко и сбито.

Докато двамата говореха, обявих по връзката ни:

Хелион е бащата на Люсиен.

Рис не отвърна веднага. Но накрая:

Свещена Майко!

Изумлението му прелетя като падаща звезда помежду ни.

Нарочно плъзнах поглед из стаята, а после уж се заслушах в размислите на Хелион за стената и начините да я поправим, дръзвайки да огледам Великия господар за миг.

Виж го само! Носът му е същият, и усмивката. Гласът. Пък и кожата на Люсиен е по-тъмна от тази на братята му.

Златистокафява, не светла като тяхната.

Това обяснява защо баща му и братята му го мразят толкова; защо го измъчват през целия му живот.

Сърцето ми се сви при мисълта.

И защо Ерис не е допуснал да умре. Просто не застрашава властта му, няма права над трона му. — Преглътнах. — Но Хелион май не подозира, а?

Май не.

Любимият син на господарката на Есента, и то явно не само заради добрината му. А защото беше мечтаното й дете… от елфа, когото несъмнено обичаше.

Берон сигурно ги е разкрил, когато е забременяла с Люсиен.

Вероятно е подозирал, но е нямало как да го докаже, не и ако си е лягала и с него. — Отвращението на Рис беше като неприятен вкус в устата му. — Не се и съмнявам, че Берон е възнамерявал да я убие заради предателството й дори след това. Но Люсиен е можел да мине и за негов син, поне колкото да го накара да се усъмни дали пък наистина не е така.

Опитах да възприема идеята. Люсиен не беше син на Берон, а на Хелион.

Да, но Люсиен има огнена дарба. Обмисляли са той да наследи титлата на Берон.

Родът на майка му е силен, затова и Берон си е избрал булка с такава кръв. Може да е наследил дарбата от нея.