Двор от крила и разруха

Прогоних спомена за писъците на Неста, за воплите на Илейн, докато я влачеха към Котела.

Лелите на Люсиен. Загинали още преди той да се роди. Дали майка му му беше разказала историята им?

Рис ми обясни:

— По онова време силите на Хиберн вече бяха превзели земите ни.

Хелион стисна челюсти.

— Господарката на Двора на Есента била изпратена при сестрите си, докато по-малките й деца гостували на други роднини. За да разпръснат фамилията на различни места. — Той прокара ръка през гарвановочерната си коса. — Хиберн нападнал имението им. Сестрите й й спечелили време, колкото да избяга. Не защото била омъжена за Берон, а защото трите много се обичали. Страшно много. Тя опитала да остане с тях, ала те я убедили да се спасява. И тя побягнала.

Тичала, тичала, но зверовете на Хиберн се оказали по-бързи. По-силни. Настигнали я при ръба на една клисура.

Той замълча за момент.

Откъде знаеше толкова подробно историята?

Пророних тихо:

— Спасил си я. Намерил си я, нали?

Сякаш ореол от светлина заблещука над гъстата му черна коса.

— Да.

В тази едничка дума прозираше толкова печал, гняв и нещо друго, че впих любопитен поглед във Великия господар на Деня.

— И какво стана?

Очите на Хелион не трепнаха под настойчивостта на моите.

— Разкъсах зверовете с голи ръце.

По гръбнака ми плъзна хладна тръпка.

— Защо?

Можел е да сложи край на всичко по хиляди други начини. По-лесни. По-чисти.

Окървавените ръце на Рис след нападението на Гарваните просветнаха в паметта ми.

Хелион дори не се размърда в стола си.

— Още беше млада, макар и омъжена за онзи очарователен елф от почти две десетилетия. Венчали я за него твърде млада, само на двайсет. Брак по сметка — обясни насечено той.

На двайсет — толкова млада. Почти колкото Мор по времето, когато собственото й семейство опитало да я омъжи за Ерис.

— Е, и?

Опасен, предизвикателен въпрос.

Такъв, който разпали очите му, лумнали като слънца.

Но накрая Мор проговори с хладен глас:

— Някога дочух слух, Хелион, че изчакала, преди да се съгласи на уредения брак. Чакала някого, с когато се срещнала случайно на бала за равноденствието предишната година.

Помъчих се да не мигам излишно, да не давам външен израз на възбуденото си любопитство.

Огънят в очите на Хелион се укроти до жарава и той дари Мор с половинчата усмивка.

— Впечатляващо. Аз пък дочух, че семейството й искало да си осигури влиятелност и дори не й дало право на избор, преди да я продаде на Берон.

Да я продадат. Ноздрите на Мор се разшириха от гняв. Касиан я погали по косата. Азриел не прекъсна нито за секунда бдението си пред прозореца, макар че съзрях как прибира крила малко по-близо до тялото си.

— Жалко че са просто слухове… — намеси се умело Рис — … и никой не може да ги потвърди.

Хелион се заигра със златната гривна върху мускулестата си ръка, извъртайки змията в центъра на бицепса си. Аз обаче свъсих вежди.

— Знае ли Берон, че си спасил съпругата му във Войната?