Родена магьосница

— Милорд? Какво можем да направим?

Габорн не отговори веднага. През последния час беше обмислял всяка възможност — стрелкови барикади от склоновете, щурмове с пики, удържане зад каменна стена и изтърпяване на най-лошото, което халите можеха да им поднесат. Всички пътища водеха към погром. Един отговор не беше достатъчен.

Сега той ядосано изръмжа:

— Стойте встрани от пътя им. Избийте всяка, която изостане.

Част от него отказваше да повярва, че всичко това изобщо е възможно. Той беше Земния крал и все още чуваше гласа на Земята. Чувствал се беше убеден, че в часа на най-голямата нужда Земята ще реагира. Но ето че сега гледаше безпомощно бедствието и не можеше да го спре. Най-вече скърбеше за болните и ранените, все така заклещени покрай реката. Съдбата им беше предопределена.

Халите нахлуха в центъра на Фелдъншир. Забавиха се, събаряйки къщи и работилници, отделиха няколко мига да изровят хора от скривалищата им и да ги изгълтат.

Габорн посегна към земните си сетива. Много от Избраните му бяха избягали. Някои вече се намираха от другата страна на реката, на север. Други бяха заминали на юг, сред хълмовете. Халите щяха да продължат право през Фелдъншир. Неговите хора на север и юг трябваше да са в безопасност.

И все пак чувстваше нарастваща опасност дори за онези, които се бяха отдръпнали от пътя на халите. А това можеше да означава само едно. След като халите стигнеха езерата на Вонеща вода, щяха да обърнат назад и да подгонят хората около Фелдъншир.

Но се беше случило и нещо още по-значимо. Габорн посегна надълбоко в земните си сетива. Земята го предупреждаваше, че опасността вече се е усилила десетократно. Заплахата за целия свят се бе усилила и той се зачуди какво ли може да се е променило.

И тогава го усети. Радж Атън го нямаше. Можеше само да предположи, че халите в Картиш са го убили. С неговата смърт като че ли всичко беше на път да се разпадне.

Габорн се олюля.

Загледан в зверствата и разрухата, която чудовищата сееха долу, Хондлър възрази:

— Милорд, аз съм се заклел на Вълчето братство. Няма да стоя тук бездейно, докато загиват хора.

Габорн поклати тъжно глава, помъчи се да го разубеди.

— Виждате ли строя им? Ако ги нападнете, първите им редици ще се оттеглят на няколко стъпки, докато другите отстрани ще се придвижат напред. Така раменете на звездата ще се обърнат и ще затворят позицията ви, ще ви обкръжат. Ще загинете!

— Всички загиват — отвърна Хондлър. — Аз съм се заклел да браня човечеството.

Нима не разбираше? Не можеше ли да разбере, че Габорн постъпва единствено в техен интерес?

— По дяволите, маршал Хондлър! Какво според вас се мъча да направя аз? Ако слезете долу, халите ще ви унищожат и пак ще сринат Фелдъншир.

— Но аз съм се за… — започна Хондлър.

Габорн извади меча си и той изсвистя от ножницата.

— За човечеството! — каза той мрачно. — И за Земята. — Мъжете от Вълчето братство около него надигнаха викове.

Хондлър го зяпна изненадан, не знаеше как да приеме това. Кралят се канеше да се присъедини към Вълчето братство? Да не би да се отказваше от титлата си?