Намисли си число

Не знаеше какво да каже. Правилният отговор вероятно би бил, че не е съдия, който да преценява жертвите и качествата им. Циничният — че го е грижа повече за предизвикателството на играта, отколкото за моралните й аспекти, повече за загадката, отколкото за хората. И в двата случая обаче нямаше никакво желание да обсъжда тази тема с Нардо. Все пак се почувства длъжен да каже нещо:

— Ако ме питаш дали съм се наслаждавал на извършеното от друг отмъщение и дали съм го възприел като разчистване на сметките с пияния шофьор, убил сина ми, отговорът е не.

— Сигурен ли си в това?

— Напълно.

Нардо се вгледа скептично в него, после сви рамене. Думите на Гърни не го бяха убедили, но май никой от тях нямаше желание да рови повече.

Избухливият лейтенант явно се бе поукротил вече. През останалата част от вечерта бяха заети с подреждането на приоритетите и най-неотложните задачи. Трябваше да се отметнат и някои рутинни действия, с които завършваше всяко разследване за предумишлено убийство. Гърни бе откаран до многопрофилната болница в Уичърли заедно с Фелисити Спинкс (по баща Дърмот) и Грегъри Дърмот (по баща Спинкс).

Докато преглеждаха неадекватната майка на Дърмот, все още обута с рубинените стъклени пантофки, самият Дърмот по спешност бе вкаран в рентгенологията. Междувременно раната на главата на Гърни бе почистена, зашита и превързана от една сестра, която се държеше учудващо фамилиарно. Това усещане се подклаждаше донякъде от задъхания й глас и близостта на тялото й, докато работеше. Създаваше впечатление за достъпност и това му подейства неуместно възбуждащо предвид обстоятелствата. И макар да бе рискован ход, да не споменаваме за пълна лудост и в крайна сметка доста жалък опит, той реши да се възползва от добрината й, но по друг начин. Даде й номера на мобилния си телефон и я помоли да се обади директно на него, ако в състоянието на Дърмот настъпи някаква сериозна промяна. Не искаше да остава извън играта, а се съмняваше, че Нардо ще му предостави информация от тук нататък. Тя се съгласи с усмивка, след което един сдържан млад полицай го откара обратно до къщата на Дърмот. По пътя той се обади на спешната линия на Шеридън Клайн. Тъй като вече бе нощ, попадна на телефонен секретар. Остави му съобщение, в което сбито преразказваше основните събития. След това звънна у дома, отново попадна на секретар и остави съобщение за Маделайн. Спомена същите събития, но пропусна куршума, бутилката, кръвта и шевовете. Зачуди се дали е излязла, или седи там и го слуша как говори на машината. Дали просто не желае да вдига слушалката. Тъй като му липсваше нейната свръхестествена прозорливост, която се проявяваше в такива случаи, не успя да реши кое от двете е вярно.