Намисли си число
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Намисли си число». Краткое содержание книги:
— Пат-пате, пат-пате, пат-патенце… — старицата мърмореше по-бързо, отколкото тракаше с обувки.
Устата на Дърмот леко се отвори, но той не каза нищо.
— Направих го, защото приличаше на баща ми — гневно извиси глас Гърни. — Приличаше на баща ми в онази нощ, когато той разби един чайник в главата на майка ми. Скапан порцеланов чайник със скапан клоун, нарисуван върху него!
— Баща ви явно не е бил добър баща — студено каза Дърмот, — но, от друга страна, детективе, вие също не сте такъв, нали?
Злостното обвинение изтри всички съмнения доколко го познава Дърмот. В момента сериозно обмисляше варианта да получи някой куршум, само и само да стисне ръце около гърлото му. А злобата се увеличи — може би Дърмот бе усетил колко зле се е почувствал.
— Един добър баща би трябвало да предпази четиригодишния си син да не позволи да го прегази кола, нито пък да остави шофьора да избяга… не сте ли съгласен?
— Ти, скапано лайно такова! — измърмори през зъби Гърни.
Дърмот се изкикоти, явно си умираше от удоволствие:
— Вулгарно, вулгарно — толкова вулгарно! А аз тъкмо си бях помислил, че съм срещнал събрат по перо. Надявах се да продължим да си разменяме стихове. Вече бях приготвил едно кратко стихотворенийце за следващия път. Но и сега можете да ми кажете мнението си, ето го: „Блъсна го и изчезна без следа/а прочутият детектив на земята се озова./Какво каза майката на малкото момче/когато се прибра без него в онзи ден?“.
Зловещ животински звук се надигна в гърдите на Гърни, сподавен изблик на гнева му. Дърмот се закова на място.
Нардо очевидно бе чакал именно този момент, когато ще е най-разсеян. Мускулестата му дясна ръка се стрелна, описа широка дъга и метна бутилката от „Четири рози“ с огромна сила към главата на Дърмот. Когато той усети движението и започна да мести пистолета към Нардо, Гърни се хвърли върху леглото. Приземи се право върху гъската, точно в момента, когато пълната бутилка уиски се блъсна в слепоочието на Дърмот. Под Гърни револверът гръмна и във въздуха около него се разхвърча гъши пух. Куршумът мина под него, без да го засегне, и се заби в стената на мястото, където бе седял допреди малко. По пътя си разби лампата на масичката, а това бе единственото осветление в стаята. В мрака чуваше как Нардо диша тежко през стиснати зъби. Старицата започна тихо да хленчи. Звукът приличаше на треперливо пеене — на полузабравена приспивна песен. А после се чу страхотен сблъсък, тежката метална врата отхвърча настрани и се удари в стената. Моментално през нея профуча огромна мъжка фигура, последвана от друга, доста по-дребна.
— Стой! — изкрещя гигантът.
Глава 52
Смърт преди разсъмване
Кавалерията най-сетне бе пристигнала — малко късно може би, но все пак навреме. Като се вземат предвид точната стрелба на Дърмот по принцип и силното му желание да събере на едно място всички „гарвани“, имаше голяма вероятност не само Гърни и Нардо, но и кавалерията да свършат с куршум в гърлото. А после, след като изстрелите докарат цялото управление в къщата, а Дърмот отвори вентила на амоняка и хлора по водоразпръсквателната система…
Но в случая единственият сериозно пострадал, освен лампата и рамката на вратата, бе самият Дърмот. Бутилката, метната с войнствена ярост от Нардо, го бе ударила толкова силно, че той като че ли бе изпаднал в кома. Нараняване, макар и незначително, бе получил и Гърни. Едно отчупено парче стъкло го бе уцелило по челото, точно под косата.
— Чухме изстрел. Какво, по дяволите, става тук? — изръмжа мъжагата на вратата, като оглеждаше тъмната стая.
— Всичко е под контрол, Томи — увери го Нардо. Дрезгавият му тон намекваше, че той самият не е част от въпросното „всичко“.
На слабата светлина, проникваща от предната част на мазето, Гърни разпозна по-дребния полицай. По петите на Големия Томи бе нахлула ниско остриганата Пат с леденосините очи. Като държеше в готовност тежкия си деветмилиметров пистолет и внимателно наблюдаваше грозната сцена на леглото, тя се добра до другия край на стаята. После включи лампата до креслото, където в началото бе седяла възрастната жена.