Кръгът на Матарезе
- Автор: Ладлэм Роберт
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Компас
- ISBN: 954-8181-13-4
- Переводчик: Димчо Димов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кръгът на Матарезе». Краткое содержание книги:
— Той нарочно го е пропуснал, приятелю. Разбирал го е напълно; просто е имал други проблеми, които е трябвало да атакува първо.
Талеников се усмихна.
— Това ми звучи като някакво извинение.
— А дали ще предпочетеш отговор, мисъл, че управлението на една нация е твърде важно, за да бъде оставено на хората?
— Монархистко твърдение, трудно приложимо. Трябва да го е направил царят.
— Но не е. Изказано е от американеца Томас Джеферсън. Отново е пропуснал нещо важно. И двете страни, както виждаш, тъкмо са били преминали през революции; и двете са били нови, току-що създадени нации. Думите и решенията е трябвало да бъдат практични.
— Твоята ерудиция не променя оценката ми. Твърде много съм видял, използвал съм твърде много.
— Аз не искам да променям нищо; още по-малко твоя талант за наблюдение. Бих искал само да можеш да върнеш нещата в перспектива. Може би всички се намираме в преходно състояние…
— Към какво?
Миковски сложи очилата си.
— Към рая или ада, Василий. Нямам и най-малка представа кое точно. Съжалявам единствено, че няма да бъда тук, за да разбера. Как смяташ да стигнеш до Есен?
— Обратно през Хелзинки.
— Ще бъде ли трудно?
— Не. Има един човек от Виборг, който ще ми помогне.
— Кога тръгваш?
— Сутринта.
— Ще се радвам, ако останеш при мен тази вечер.
— Не, може да бъде опасно за теб.
Ученият изненадано повдигна глава.
— Но аз мисля, че каза, че изпълнението ми по телефона е премахнало всякакви притеснения.
— Мисля, че е така. Може би затова няма да се спомене още няколко дни. Евентуално, разбира се, милицията ще бъде известена, но дотогава инцидентът — доколкото те касае — ще бъде въпрос само на процедури.
— Тогава какъв е проблемът?
— Ако съм сгрешил. В такъв случай и двамата ще бъдем убити.
Миковски се усмихна.
— Значи краят ни е сигурен?
— Направих това, което трябваше. Нямаше никой друг. Съжалявам.
— Недей. — Ученият се изправи и с нестабилна походка обиколи бюрото. — Тогава трябва да си тръгнеш и аз няма да те видя повече. Прегърни ме, Василий Василевич. Рай или ад, кое ли ще бъде? Мисля, че ти знаеш. Това е второто и ти си стигнал до него.
— Стигнал съм там отдавна — каза Талеников, внимателно държейки стареца, когото нямаше да види никога повече.
— Полковник Малеткин? — попита Василий, знаейки, че колебливият глас от другата страна на линията принадлежеше на предателя от Виборг.
— Къде си?
— В една телефонна кабина на улицата, недалеч. Имаш ли нещо за мен?
— Да.
— Добре. И аз имам нещо за теб.
— Също е добре — каза Малеткин. — Кога?
— Сега. Излез пред входа на хотела и тръгни надясно. Продължавай да вървиш, аз ще те пресрещна.
Настъпи момент на мълчание.
— Сега е почти полунощ.
— Радвам се, че часовникът ти е точен. Трябва да е много скъп. Да не би да е някой от онези швейцарски хронометри, които са толкова популярни при американците…
— Тук има една жена…
— Кажи й да чака. Заповядай й, полковник, нали си офицер от КГБ!
Седем минути по-късно Малеткин изскочи като невестулка на тротоара пред входа, изглеждайки съвсем дребен и озъртайки се в няколко посоки наведнъж, без явно да обръща главата си. Въпреки че беше студено и тъмно, Василий веднага видя потта по брадичката на предателя; след около ден тази брадичка нямаше да я има. Щеше да бъде пръсната в съда на Виборг.
Малеткин закрачи на север. Нямаше много пешеходци по улица Бродски, няколко двойки, вървящи ръка за ръка, неизбежната тройка млади войници, търсещи топлина някъде, където и да е, преди да се върнат в стерилните си бараки. Талеников чакаше, наблюдавайки сцената на улицата, търсейки някой, който не трябваше да е там.
Нямаше никой. Изменникът не му играеше двойна игра, нито пък беше проследен от някой боец Матарезе. Василий излезе от сянката на вратата и забърза към пресечката; след минута той беше точно пред Малеткин. Започна да си свири „Янки дудъл данди“.
— Ето ти телеграмата! — каза предателят, изплювайки думите в мрака пред една затъмнена витрина. — Това е единственото копие. Кажи ми сега, кой е информаторът от Виборг?
— Другият информатор. Това искаш да кажеш, нали? — Талеников щракна със запалката и погледна копието на кодираното съобщение до Хелзинки. Беше точно. — Ще получиш името след няколко часа.