Кръгът на Матарезе

Възрастният учен се пресегна към двата горни рафта на най-горната полица и подаде папките на Талеников. Това бяха седемнадесети и осемнадесети том, до които бяха стигнали, търсейки името Ворошин.

— Щеше да бъде много по-лесно, ако бяхме в Москва — каза Миковски, внимателно слизайки по стълбата и отправяйки се към масата. — Целият този материал е бил преписан и индексиран. Един том щеше да ни каже къде точно да търсим.

— Ще има нещо; трябва да има.

Талеников подаде една книга, а сам отвори втората. Той започна да прелиства ръчно изписаните с мастило страници, внимателно прелиствайки ги.

Дванадесет минути по-късно Янов Миковски заговори.

— Тука е.

— Какво?

— Престъпленията на княз Андрей Ворошин.

— А екзекуцията му?

— Не още. Животът му, както и животът и криминалните действия на баща му и дядо му.

— Дай да видя.

Всичко беше там, внимателно, макар и патетично записано от някоя пунктуална, точна ръка. Бащата и дядото Ворошини бяха описани като народни врагове, свързани с убийствата на слугите и наемателите си, също както и по-редките манипулации на имперските банки, предизвиквайки оставането на хиляди хора без работа и обричането на хиляди други на глад. Князът е бил изпратен в Южна Европа за получаване на своето образование, една голяма обиколка, продължила пет години, осъществена благодарение на империалистическата власт и потискането на хората.

— Къде — заговори високо Талеников.

— Какво имаш предвид? — попита ученият, четейки същата страница.