Вещицата(Mъдрата жена)

Хюго излезе на езда още на развиделяване, Катрин спа до късно. Жените в галерията изгледаха косо Алис, когато тя излезе от стаята си, със спокойно лице, наметнала червената си пелерина.

— Отивам в тресавищата — каза тя на Илайза. — Имам нужда от още билки за Катрин. Тя още ли спи?

— Да — каза Илайза. — Кога ще се върнеш?

Алис я погледна студено.

— Ще си бъда у дома навреме за вечеря — каза тя. — Ще си взема храна за обяд и ще хапна някъде навън.

— Ще дойда с теб до конюшните — каза Илайза.

Двете с Алис слязоха по стълбите, прекосиха залата, и излязоха през голямата врата към градините. Илайза подтичваше, за да не изостава от Алис, докато минаваха през портата, през моста и по моравата към конюшните.

— Кобилата е хубава — каза Илайза завистливо, когато конярят изведе новата кобила на Алис.

— Да — каза Алис с мрачно задоволство. — Хубава е. Беше скъпа — тя щракна с пръсти към конярчето. — Донеси ми малко храна от кухнята. Ще обядвам навън. — Момчето се поклони ниско и хукна.

— Хюго спа при Катрин цяла нощ — каза Илайза с поверителен шепот, като гледаше как момчето тича към вратата на готварницата.

— Знам — каза Алис студено.

— Отвърна ли се вече от теб? — попита Илайза.

Алис поклати глава.

— Аз нося неговия син — каза тя студено. — Мястото ми е сигурно.

Илайза я погледна с нещо близко до съжаление. Алис долови погледа ѝ и почувства как поруменява.

— Какво има? — запита тя. — Какво зяпаш?

— Щеше да бъдеш в по-голяма безопасност, ако се беше омъжила за онзи войник, който лейди Катрин ти избра — каза Илайза остро. — Ако искаш да знаеш какво можеш да очакваш от един мъж, той щеше да е подходящият за теб. Хюго е изменчив като времето. Сега той се върна отново при Катрин, после ще бъде с друга жена. Никога не можеш да кажеш, че положението ти е сигурно, ако се уповаваш на Хюго.

Конярят се връщаше тичешком с малка кожена торба в ръка. Върза я на седлото и изведе кобилата напред.

— Той ми купи това, нали? — каза Алис на Илайза, като сочеше кобилата. — Имам и цяла ракла, пълна с рокли. И нося в корема си неговия син. Положението ми тук е достатъчно сигурно, нали?

Илайза сви рамене, като държеше торбата за билките на Алис, докато конярят ѝ помагаше да се качи.

— Той е изменчив — каза тя отново. — Жена, която живее като блудница, трябва да отделя много пари настрана. Това е рискована работа. Ти се издигна много високо, Алис, но ми се струва, че вече слизаш по обратния път.

— За теб съм „мистрес“ Алис! — заяви гневно Алис. Изтръска полите на червената си рокля, приглади скъпата бродирана горна пола, и взе в ръка поводите. Сведе поглед към Илайза, сякаш тя беше просякиня пред портите, а Алис — изтънчена дама. — За теб съм „мистрес“ Алис — повтори тя.

Илайза сви рамене.