Вещицата(Mъдрата жена)

— Събудих се, когато започна пожарът — излъга бързо Алис. — Хукнах към параклиса да ударя камбаната, когато ме хванаха. Отведоха ме в гората да ме изнасилят, но успях да избягам. Отидох далече, чак до Нюкасъл, търсейки друг манастир, за да мога да опазя обетите си; но никъде не беше безопасно. Когато се върнах да потърся вас или някоя от сестрите, лорд Хю в замъка научи за мен и ме нае като свой писар.

Лицето на майка Хилдебранд беше строго.

— Той нареди ли ти да положиш клетва, за да се отречеш от своята Църква и от вярата си? — попита тя. Ръцете ѝ все така трепереха паралитично, тя си оставаше същата крехка старица. Но гласът ѝ беше силен и уверен.

— О, не! — възкликна Алис. — Не! Лорд Хю вярва в старите ритуали. Той ме предпази от това.

— А ти спазваше ли обетите си? — попита старицата. Тя хвърли поглед към скъпата рокля на Алис, червената рокля на блудницата Мег, която беше умряла от шарка.

— О, да — каза Алис бързо. Вдигна бледото си, сърцевидно лице към майка Хилдебранд. — Спазвам часовете за молитва безмълвно, в собствения си ум. Не мога да се моля гласно, разбира се, нито мога да избирам какво да обличам. Но постя, когато е редно, и не притежавам никаква собственост. Не съм докосвана от мъж. Готова съм да ви покажа покорството си. Не съм нарушила нито един от най-важните си обети.

Майка Хилдебранд погали бузата на Алис.

— Добре си се справила — каза тя меко. — Ние с теб понесохме тежко и изнурително изпитание, дъще моя. Често си мислех, че е по-лесно за другите, онези, които загинаха в онази нощ и са в рая днес, отколкото за мен — да се опитвам да се придържам към обетите си и да се боря със свят, който става по-порочен с всеки изминал ден. А за теб трябва да е било също толкова трудно — каза нежно майка Хилдебранд. — Слава на Бога, че сега сме заедно. Не трябва да се делим никога повече.

Алис скри лице в скута на майка Хилдебранд. Старата жена отпусна ръка върху светлокосата ѝ глава.

— Такава прекрасна коса — каза тя нежно. — Бях забравила, сестро Ан, че си толкова руса.

Алис ѝ се усмихна.

— Не съм виждала косата ти от момичешките ти години — спомни си майка Хилдебранд. — Когато най-напред дойде при мен, от греховния свят, със светлата си къдрава коса и бледото си, красиво лице. — Тя направи пауза. — Трябва да се пазиш от греха на суетата — каза тя тихо. — Сега, когато отново си захвърлена в света като обикновена жена. Сега, когато си облечена в червена рокля, сестро Ан, и носиш косата си разпусната.

— Карат ме да се обличам така — каза Алис бързо. — Нямам други дрехи. И сметнах за редно да не излагам на опасност лорд Хю, който ме закриля, като настоявам за тъмна рокля.

Майка Хилдебранд поклати глава, неубедена.

— Много добре — каза тя. — Налагало се е да правиш компромиси. Но сега можем отново да си създадем собствен живот. Ще започнем тук, в тази малка колиба. Ще създадем нов манастир тук. Само ние двете засега, а по-късно може да има и още жени. Ти и аз ще спазваме обетите си и ще водим живота, който ни е предписан. Ще бъдем малка светлинка в мрака на тресавището. Ще бъдем малка светлинка за света.