Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
В основата на стълбището групичка шаруми и дамати обграждаше двама души. Единият беше кхафит, изключително дебел и в по-ярки дрехи даже от уличница. Носеше светлокафяв елек и шапка на кхафит, но ризата и панталонът му бяха от разноцветна коприна, а около шапката беше усукан тюрбан от червена коприна със скъпоценен камък в средата. Коланът и пантофите му бяха от змийска кожа. Подпираше се на патерица от слонова кост във формата на камила, отпуснал мишница между двете ѝ гърбици.
Другият беше северен чин във вехти, прашни дрехи, почти същия цвят като тези на кхафитите, но носеше копие, което се забраняваше на кхафитите, а и не личеше нищо от почитта, която един кхафит трябваше да демонстрира пред толкова много воини. Пратеник от зелените земи. Иневера ги беше виждала на пазара, но никога не бе разговаряла с такъв.
Иневера наблюдаваше Ахман, а той огледа кхафита и очевидно го позна.
Гласът от миналото.
Иневера също се взря в дебелака. Трябваше да пренебрегне тлъстините по лицето му и да се върне назад с години, но разпозна пълното момче, което беше докарало Ахман до шатрата на дама’тингите. Самото момче също бе станало пациент години по-късно и си замина с незаздравял крак, за който дама’тингите се съмняваха, че някога ще му върши отново работа. Абан, син на Чабин, който продаваше коузи на баща ѝ. Това ѝ стигаше, за да не го харесва.
— Какво те кара да си мислиш, че си достоен да стоиш сред мъжете тук? — попита Ахман.
Гневът в тона му я изненада. Може би дългът от миналото трябваше да бъде събран, а не платен. Защо иначе един кхафит би дошъл до двореца на Първия воин, рискувайки гнева му?
— Извинения, превелики. — Абан падна на колене и притисна чело в прахта.
— Виж се само — изръмжа Ахман. — Обличаш се като жена и се киприш с мерзкото си богатство, сякаш не е обида към всичко, в което вярваме. Трябваше да те оставя да паднеш.
Да падне ли?
— Моля ви, велики господарю — каза Абан. — Не исках да ви обидя. Тук съм само за да превеждам.
— Да превеждаш ли? — Ахман премести поглед към северняка за пръв път. — Чин? — Ахман се обърна към Ашан. — Повика ме, за да разговарям с един чин?
— Чуйте го — помоли го Ашан. — Ще разберете.
Ахман дълго време се взира в мъжа от зелените земи и накрая вдигна рамене.
— Говорете по-бързо — рече на Абан. — Присъствието ти ме обижда.
— Това е Арлен асу Джеф ам’Бейлс ам’Поток — каза Абан и посочи вестоносеца. — Дошъл е от крепостта Райзън на север и ви носи приветствията си. Искаше да се бие заедно с мъжете от Красия в алагай’шарак довечера.
Ахман сподави дъх и Иневера също се стъписа. Северняк, който иска да се бие, беше като риба, която иска да плува в горещите пустинни пясъци.
Мъжете взеха да се карат дали мъжът да получи това право, но Иневера ги пренебрегна.
— Съпруже — рече тя тихо и докосна Ахман по ръката. — Ако този чин иска да слезе в Лабиринта и да се бие като шарум, първо трябва да видя бъдещето му.
Иневера поведе мъжа от зелените земи към стаята за гадаене. Ахман настоя да отиде с нея, а тя не се сети за лесен начин да му откаже. Понякога беше наивен, но не беше глупак. Долавяше интереса ѝ към този непознат и ако севернякът наистина бе неговият захвен, навярно можеше да усети и това.
— Изпъни ръка, Арлен, син на Джеф — каза тя на северняка и извади ножа си.
Чинът се намръщи, но не се поколеба.
Дързък е, помисли си Иневера, докато го порязваше. В ръцете ѝ заровете сякаш жужаха, докато ги разклащаше.
Когато видя резултата, по гръбнака ѝ пробягна тръпка.
Не…
Тя притисна палеца си в раната на чина. Той изсумтя, ала не се възпротиви. Иневера навлажни отново заровете с кръвта му и пак ги хвърли.
След това и трети път.
Съдбините на този Арлен се разстлаха пред нея, същите от третия опит, каквито бяха и на първия. Иневера бе хвърляла заровете за безбройни воини, ала никога след Ахман не беше попадала на нещо подобно.
Възможно ли е той да е Избавителя? Тя хвърли поглед на северняка. Не беше нищо особено, нито висок, нито нисък, косата му — с цвят на пясък, лицето му — открито като на кхафит. Не беше грозен, ала не бе и хубав като Ахман.
Само очите му бяха сурови като тези на съпруга ѝ и същите вероятности кръжаха край него като мухи край лампа — различни варианти на бъдещето, където хората го наричаха Избавителя, където загиваше като мъченик или умираше сам, или се проваляше, а човечеството загиваше с него.