![Ханибал: Врагът на Рим [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/9/4/hanibal-vragt-na-rim-bg-download.jpg)
Ханибал: Врагът на Рим [bg]
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-907-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал: Врагът на Рим [bg]». Краткое содержание книги:
През Първата пуническа война римляните са победили и унизили Картаген, техния единствен сериозен съперник за власт в Средиземноморието. Сега блестящият картагенски генерал Ханибал е решил да отмъсти. В надигащата се буря съдбата среща двама младежи — Ханон, син на изтъкнат войник и довереник на Ханибал, и Квинт, син на римски конник и земевладелец. Катастрофална авантюра в морето превръща Ханон в роб, купен от бащата на Квинт. Макар че между двамата младежи — и сестрата на Квинт Аврелия — се ражда неочаквано приятелство, съдбата ги разделя, когато двете воюващи страни се изправят една срещу друга. Двамата се озовават на противоположните страни на конфликта и съюзът, изкован в робство, ще бъде доведен до зашеметяващия си край на бойното поле.
За всеобщо изумление Флак се изхрачи в краката му.
Яростта изпълни Ханон и той посегна към меча си. Преди обаче да успее да го изтегли, Сафон се озова до него. Държеше копие. Без да каже нито дума, той заби острието дълбоко в слабините на Флак под бронята му, след което го издърпа. Докато жертвата му падаше с писъци, Сафон се извъртя и насочи окървавения връх на копието към Ханон.
— Не сме тук, за да се държим приятелски с тия шибани курвенски синове — озъби се той. — Двамата с Бостар надделяхте в решението да пуснем двама, но не и трети!
Ханон посочи мрачно брода.
— Вървете.
Квинт погледна безпомощно Флак, който беше притиснал с ръце раната си. Между пръстите му бликаше кръв. Под него вече се беше образувала голяма червена локва. „Не можем просто да го оставим да умре“, помисли си Квинт. Но какъв друг избор имаха?
Фабриций пое инициативата.
— Ще се видим отново в Елисейските полета — каза той на конниците и се обърна към Флак. — Семейството ти ще научи, че си умрял добре. — После, без да поглежда назад, пое към реката. — Тръгвай — изсъска на Квинт.
Като се мъчеше да измисли какво да каже, Квинт погледна за последен път Ханон. Вместо да посрещне погледа му, картагенецът сякаш се взираше през него. Нямаше да има сбогом. Квинт стисна зъби и последва баща си. Тутакси до ушите му достигнаха виковете на петимата нещастни конници, които бързо бяха обкръжени и ликвидирани от ликуващите либийци.
Бащата и синът стигнаха безпрепятствено до брода и нагазиха във водата.
Едва когато се озоваха на отсрещния бряг най-сетне осъзнаха, че са се спасили.
От гърдите на Квинт се изтръгна дълга треперлива въздишка. „Дано никога вече не срещна Ханон“, замоли се той. Бившият му приятел щеше да се опита да го убие, в това нямаше съмнение. И Квинт осъзна, че и той би направил същото. Студената ръка на мъката сграбчи сърцето му, докато се обръщаше и поглеждаше през реката. Либийците вече се отдалечаваха. Бяха зарязали труповете на римляните на брега. От гледката срамът на Квинт се засили. Бойците заслужаваха да бъдат погребани или изгорени на клада.
— Утре може да приберем телата — каза той.
— Ще трябва да опитаме, иначе никога няма да мога да погледна Аврелия в очите — отвърна баща му. „И в мига, в който разберат за смъртта на Флак, проклетите лихвари ще ми се нахвърлят като бълхи“. Погледна Квинт. — Аз съм виновен. Флак и трийсет добри мъже са мъртви, защото се съгласих да поведа проклетия патрул. Трябваше да откажа.
— Не ти вземаш тактическите решения, татко — възрази Квинт. — Ако беше отказал, Публий щеше да те понижи, ако не и по-лошо.
Фабриций го погледна с благодарност.
— Жив съм единствено заради теб. Решението ти да помогнеш на картагенеца да избяга и после да го освободиш е било добро. Благодарен съм ти.
Квинт кимна тъжно. Приятелството му с Ханон беше спасило живота им, но това не беше начинът, по който искаше то да приключи. Не можеше обаче да направи нищо, за да промени нещата. Ханон вече беше един от враговете.
Отидоха направо при командната палатка. Фабриций скочи от коня си и метна повода на единия от стражите на входа. Квинт го гледаше нещастно от гърба на своя кон. Публий едва ли би пожелал да говори с прост конник като него.
Баща му спря пред платнището.
— Е?
— Искаш да дойда с теб ли?
Фабриций се разсмя.
— Разбира се. Ти си единствената причина все още да дишаме. Публий ще иска да чуе защо.
С нов прилив на енергия Квинт скочи на земята и се присъедини към баща си. Стражите пред входа, четирима яки триарии — ветерани — с излъскани шлемове с гребени и ризници, застанаха мирно, докато двамата минаваха покрай тях. Гърдите на Квинт се изпълниха с гордост. Щеше да се срещне с консула! Досега единственото му общуване с Публий се свеждаше до отдаване на чест и получаване на небрежен поздрав.
Един младши офицер ги преведе през различни отеления на палатката, докато не стигнаха до удобно помещение, застлано с килими. То бе осветено от големи бронзови лампи и в него имаше писалище, покрито със свитъци, мастилници и пера, различни обковани с желязо сандъци и няколко луксозни кушетки. Публий се беше излегнал на най-голямата, подпрян на възглавници. Лицето му все още беше сивкаво, а раненият му крак беше бинтован. Синът му стоеше до него и четеше някакъв ръкопис. Когато приближиха, Публий отвори очи и кимна, когато те отдадоха чест.
— Добра среща, Фабриций — каза той. — Това синът ти ли е?
— Да, консуле.
— Как му беше името.
— Квинт, консуле.
— А, да. Е, върнахте се от патрула. Постигнахте ли някакъв успех?