Недостатъчно мъртъв
- Автор: Джеймс Питер
- Серия: Рой Грейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лидия Шведова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Недостатъчно мъртъв». Краткое содержание книги:
Поне така представят първоначалната версия на старши детектив Рой Грейс, който се заема да разследва извратеното убийство на Кати Бишоп, красива млада дама от хайлайфа на Брайтън. Грейс стига до заключението, че Бишоп е проявил на пръв поглед невероятната способност да бъде на две места едновременно. Дали някой си е присвоил идентичността му, или пък той е доста изкусен лъжец? Разнищвайки фактите зад фасадата на привидно почтения живот на семейство Бишоп, детектив Грейс открива, че нищо не е такова, каквото изглежда.
А най-неочаквано в хода на разследването крехката стабилност на личния живот на Грейс заплашва да се пропука…
След малко му отвори дребна побеляла женица с фланелка, размъкнати джинси и гумени ботуши.
— Здравейте? — каза тя жизнерадостно.
Той й показа полицейската си карта.
— Старши детектив Грейс от съсекския отдел за разследване на престъпления.
Лицето й помрачня.
— О, Божичко, пак ли Лора?
— Лора ли?
— Пак ли е направила нещо? — имаше малка устица, която му напомняше за чучур на чайник.
— Простете ми, ако съм сбъркал адреса — каза той. — Търся мистър Дерек и мисис Джоан Трипуел, осиновили момче на име Фредрик Джоунс през септември 1964 година.
Изведнъж тя много се разстрои, а очите й зашариха наоколо. След малко каза:
— Не, не сте сбъркали адреса. Искате ли да влезете? — вдигна ръце. — Извинете ме за външния ми вид… не очаквах посетители.
Той я последва в миниатюрен, тесен коридор, който миришеше на стари хора и котки, откъдето влязоха в малка всекидневна с трапезария. Във всекидневната доминираше гарнитура от три части и голям телевизор, по който даваха мач на крикет. Възрастен мъж с наметнато върху краката карирано одеяло, рядка бяла косица и слухов апарат се беше отпуснал в едно от креслата пред телевизора и спеше, макар че ако се съдеше по цвета на лицето му, можеше и да е мъртъв.
— Дерек — каза тя, — имаме посетител. Един полицай.
Мъжът отвори едното си око, каза „А!“ и после пак го затвори.
— Искате ли чаша чай? — попита тя Грейс.
— Ако не ви затруднява, ще е чудесно, благодаря.
Тя му посочи дивана. Грейс прекрачи краката на спящия и седна, докато тя излизаше от стаята. Огледа се из стаята, търсейки снимки. Имаше няколко. На едната бяха много по-младите Джоан и Дерек с три деца, две момчета и едно нацупено момиченце. Друга една върху витринка, пълна с порцеланови фигурки в стил Капо ди Монте56, беше в сребърна рамка. На нея беше снимано момче в пубертета, с дълга тъмна коса, с костюм и вратовръзка, което позираше за камерата с неохота. Но той забеляза, че момчето определено приличаше много на един млад Брайън Бишоп.
От телевизора се раздадоха приветствени възгласи, последвани от ръкопляскания. Той погледна екрана и видя батсман с шлем, който се отдалечаваше от линията, очертаваща вратата, с рязко огънат назад среден стълб зад себе си.
— Трябваше само да блокира — каза мъжът, който приличаше на заспал до него. — Глупавият идиот се опита да пробие през защитата. Вие обичате ли крикет?
— Всъщност не. Играя ръгби.
Мъжът изгрухтя и замълча.
Жената се върна в стаята с поднос с порцеланов чайник, каничка с мляко, захарница, чаши и чинийки и чиния с бисквити. Беше махнала градинарските си ръкавици и сменила ботушите с чехли с помпони.
— Искаш ли чай, Дерек? — попита тя, повишавайки глас.
— Проклет ръгбист ми влезе в къщата — измърмори той и като че ли отново заспа.
— Мляко и захар? — обърна се тя към Грейс, оставяйки подноса. Той погледна бисквитите с гладен поглед, като се сети, че е обедно време, а той почти не беше закусвал.
— Мляко, без захар, моля.
Тя му подаде чинията. Беше отрупана с различни видове бисквити. Той си взе една в опаковка и я обели.
Жената му наля чай и му подаде чашата, после посочи снимката в сребърна рамка.
— Не ни харесваше името Фредрик, нали, Дерек?
От устата на мъжа се отрони тих отрицателен стон.
— Затова го кръстихме Ричард — каза тя.
— Ричард — повтори старецът като ехо и изгрухтя.
— Като Ричард Чембърлейн, актьора. „Доктор Килдар“. Гледали ли сте този филм?
— Било е преди неговото време — измърмори съпругът й.
— Спомням си го смътно — призна си Грейс. — Майка ми му беше почитателка — той разбърка чая си, нетърпелив да стигне до темата на посещението си.
— Осиновихме две деца — каза Джоан Трипуел. — После си родихме наше. Джефри. Той е добре… занимава се с научни изследвания за една фармацевтична компания „Пфицер“. Работят върху лекарства против рака.
Грейс се усмихна.
— Това е добре.
— Лора е проблемното дете. Мислех, че сте дошли заради нея. Винаги се забърква в неприятности. Наркотици. Не е ли ирония, че нашият Джефри работи толкова добре в компания за лекарства, а Лора непрекъснато влиза и излиза от разни институции и винаги има неприятности с полицията.
— А Ричард… той как е? — попита Грейс.
Грейс усети, че е засегнал болно място, като видя как тя стисна малките си устица, а очите й отново зашариха наоколо. Тя си наля чай, добави две бучки захар със сребърни щипки.
— Защо се интересувате точно от Ричард? — каза тя с глас, изведнъж изпълнен с подозрение.
— Надявах се да ми кажете къде мога да го намеря. Трябва да поговоря с него.
56
Порцеланови украшения, произвеждани първоначално в Неапол в средата на XVIII век. — Бел.прев.