Недостатъчно мъртъв
- Автор: Джеймс Питер
- Серия: Рой Грейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лидия Шведова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Недостатъчно мъртъв». Краткое содержание книги:
Поне така представят първоначалната версия на старши детектив Рой Грейс, който се заема да разследва извратеното убийство на Кати Бишоп, красива млада дама от хайлайфа на Брайтън. Грейс стига до заключението, че Бишоп е проявил на пръв поглед невероятната способност да бъде на две места едновременно. Дали някой си е присвоил идентичността му, или пък той е доста изкусен лъжец? Разнищвайки фактите зад фасадата на привидно почтения живот на семейство Бишоп, детектив Грейс открива, че нищо не е такова, каквото изглежда.
А най-неочаквано в хода на разследването крехката стабилност на личния живот на Грейс заплашва да се пропука…
— Как е твоето момченце? — попита той младия детектив, който се прозяваше и беше блед въпреки великолепното лятно време.
— Чудесно! — отговори той. — Бен е страхотен. Но не спи много добре.
— Специализира ли се да сменяш памперси?
— Станах световен специалист.
На масата имаше листовка, озаглавена Дирекция на градския съвет на Брайтън и Хоув за децата, семействата и училищата. На стената имаше плакати на усмихнати, мили дечица от различни раси.
Най-сетне вратата се отвори и влезе млада жена, която успя да накара Грейс да настръхне още преди да си е отворила устата — само от външния й вид в съчетание с намръщената й физиономия.
Беше в средата на трийсетте, слаба като ръжен, с остър нос, кръгла уста, очертана с червило и с боядисана в ярко цикламен цвят коса, оформена с гел на малки, агресивни на вид клинове. Беше облечена в почти дълга рокля от щампован муселин и беше обута в нещо, което на Грейс му заприлича на сандали от растителен материал. Носеше тъмножълта папка със залепена за нея бележка.
— Вие двамата сте от полицията? — каза тя студено, като очите й зад очилата със смарагдови на цвят рамки гледаха някъде между двамата детективи.
Грейс се изправи, последван от Никол.
— Старши детектив Грейс и детектив Никол от съсекския отдел за разследване на престъпления.
Без да се представи, тя каза:
— Директорът ми каза, че искате да знаете кои са осиновителите на Фредрик Джоунс, който е роден на 7 септември 1964 г. — сега гледаше Грейс право в лицето с нескрита враждебност.
— Да, точно така. Благодаря ви — каза той.
Тя свали залепената бележка от папката и му я подаде. На нея бяха написани с четлив почерк имената Трипуел, Дерек и Джоан.
Той я показа на Ник Никол, а после погледна към папката.
— Има ли вътре нещо друго, което би могло да ни помогне?
— Съжалявам. Не съм упълномощена — каза тя, избягвайки да го погледне в очите.
— Вашият директор обясни ли ви, че това е разследване на убийство?
— Също така е и нечий частен живот — тросна се тя.
— Имам нужда само от адреса на осиновителите… Дерек и Джоан Трипуел — каза той, четейки от жълтото листче. После кимна към папката. — Би трябвало да е там.
— Казаха ми да ви дам имената им — отсече тя. — Не са ми казвали да ви давам нищо повече.
Грейс я погледна, изкаран от търпение.
— Има ли начин да ви убедя, че може би има други жени в града, чийто живот е в опасност.
— Старши детектив, работата на вас и вашия колега е да защитавате гражданите на Брайтън и Хоув. Моята работа е да защитавам осиновените деца. Ясно ли е?
— Нека и аз ви обясня нещо — каза Грейс, свил юмруци от яд. — Ако убият още някого в този град, защото сте укрили информация, която би ни помогнала да предотвратим това, аз лично ще ви потърся сметка.
— Ще чакам с нетърпение — каза тя и излезе от стаята.
111
Грейс караше алфата си нагоре по улицата, покрай АСДА и „Бритиш Буксторс“, и вече почти беше стигнал завоя към Съсекс Хаус, когато му се обади детектив полицай Памела Бъкли. Той спря.
— Не съм сигурна дали новината е добра или лоша, детектив следовател — каза тя. — Прегледах телефонния указател и избирателните списъци. Няма никакво семейство Трипуел в Брайтън и Хоув. Направих по-широко проучване. Има едно в Хорсхем, две в Саутхемптън, едно в Дувър и едно в Гилдфорд. Това в Гилдфорд отговаря на имената, които ми дадохте — Дерек и Джоан.
— Дай ми адреса им — той го записа, „Спенсър Авеню“ №18. — Можеш ли да ме упътиш малко?
Системата на движението в центъра на Гилдфорд беше измислена от дрогиран с халюциногенни гъби примат, който се беше опитал да прекопира върху асфалта лабиринта от Хемптън Корт55. Грейс се губеше всеки път, когато пристигаше в Гилдфорд, и отново се изгуби, като спря да погледне пътната си карта и се закле при първа възможност да си купи сателитна навигационна система. След няколко мъчителни минути, изнервен още повече, той най-сетне намери „Спенсър Авеню“ — задънена уличка до катедралата, и сви по нея.
Уличката беше тясна и се катереше по стръмен хълм, с коли, паркирани от двете й страни. Над него отдясно се виждаха малки къщички, както и под него отляво. Видя номер 18 на ниска ограда отляво, паркира колата си на едно свободно място малко по-нататък и се върна пеш.
Слезе по стъпалата до външната врата на малка къща близнак, с подредена градинка отпред, като едва не се спъна в черно-бяла котка, която се стрелна пред него, и натисна звънеца.
55
Прочут лабиринт от жив плет в кралския дворец в западен Лондон. — Бел.прев.