Недостатъчно мъртъв
- Автор: Джеймс Питер
- Серия: Рой Грейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лидия Шведова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Недостатъчно мъртъв». Краткое содержание книги:
Поне така представят първоначалната версия на старши детектив Рой Грейс, който се заема да разследва извратеното убийство на Кати Бишоп, красива млада дама от хайлайфа на Брайтън. Грейс стига до заключението, че Бишоп е проявил на пръв поглед невероятната способност да бъде на две места едновременно. Дали някой си е присвоил идентичността му, или пък той е доста изкусен лъжец? Разнищвайки фактите зад фасадата на привидно почтения живот на семейство Бишоп, детектив Грейс открива, че нищо не е такова, каквото изглежда.
А най-неочаквано в хода на разследването крехката стабилност на личния живот на Грейс заплашва да се пропука…
Грейс почувства прилив на възбуда.
— Благодаря ви. Много ни помогнахте. Можете ли да ни дадете повече информация?
Архиварят твърдо затвори регистъра.
— Боя се, че мога да ви съобщя само толкова. Регистърът на осиновяванията се пази по-строго от скъпоценностите на короната. Ще трябва да се преборите със „Социални услуги“. И ви пожелавам късмет!
Десет минути по-късно — повечето прекарани на мобилния телефон във фоайето на кметството и прехвърлян от един на друг вътрешен номер на „Социални услуги“, Грейс започваше да разбира какво имаше предвид архиварят. А след като постоя в очакване още пет минути, слушайки непрекъснато мелодията „Грийнслийвс“, беше готов да убие някого.
110
Двайсет минути по-късно, докато Грейс все още беше във фоайето на кметството, най-сетне го свързаха с директора на „Социални услуги“. Овладявайки с усилие раздразнението си, той обясни обстоятелствата и причините да получи достъп до досието за осиновяване.
Човекът го изслуша със съчувствие.
— Надявам се, старши детектив, разбирате, че подобен достъп би означавал много голямо изключение за нашата политика — каза той педантично. — Трябва да мога да оправдая разкриването на тази информация пред вас. И ще ми трябват уверения, че ще се използва само за целите, за които ми обяснихте. Някои хора не знаят, че са осиновени. Научаването на подобна новина може да има за тях силно травмиращ ефект.
— Може би не толкова травмиращ, колкото беше за двете убити жени в града миналата седмица — отговори Грейс. — Или за следващата жена в списъка на този маниак.
Последва кратко мълчание.
— Наистина ли мислите, че този близнак може да е убиецът?
— Както вече ви казах, възможно е да е отговорен за това… а ако е така, може да убие отново. Мисля, че обществената безопасност е по-важна на този етап от наранените чувства на някой мъж на средна възраст.
— Ако ви предоставим информация, която ще ви помогне да го намерите, какви ще са намеренията ви?
— Моите намерения ли? Аз не се интересувам от тази информация и тя не е в дневния ми ред, освен като средство да открия човека възможно най-бързо, за да го разпитам и да го изключа от разследването.
— Или да го арестувате?
— Не мога да изказвам предположения. Но ако имаме причина след разпита му да решим, че е участвал в жестоките убийства на две невинни млади жени, тогава това е почти сигурно.
Последва ново продължително мълчание. Грейс усети как раздразнението му отново напира като татуиран питбул на каишка. И каишката се нищеше.
— За нас това е трудно решение.
— Разбирам ви. Но ако убият трети човек и се окаже, че убиецът е този близнак или пък че той би могъл да ни отведе до убиеца… и вие бихте могли да предотвратите това… как ще се почувствате?
— Ще трябва да телефонирам и да проверя нещо в нашия юридически отдел. Можете ли да ми отделите пет минути?
— Трябва да реша да се върна ли обратно в офиса си, или да остана тук — отговори Грейс. — Пет минути ли ще бъдат или по-дълго?
— Ще побързам, старши детектив, уверявам ви.
Грейс използва времето за кратко обаждане на Роджър Поул, старшия следовател за покушението срещу Клео Мори, за да получи осъвременени данни. Двама полицаи отишли тази сутрин да разпитат бившия й годеник Ричард Норторп-Търнър в кантората му в Чичъстър, каза му Поул. И май адвокатът имал алиби. Преди да приключат разговора, телефонът на Грейс зазвъня за входящ разговор. Той благодари на Поул и превключи. Беше отново директорът на „Социални услуги“.
— Добре, детектив следовател. Няма нужда да обяснявате всичко това на социалния служител по осиновителни въпроси… аз ще я накарам да ви донесе досието и да ви даде информацията, която ви трябва. Имената на хората, които са осиновили Фредрик Роджър Джоунс, ще бъдат ли достатъчни за целта ви?
— Биха били добра отправна точка — отговори Грейс. — Благодаря ви.
Покрай прозореца на първия етаж на малката и оскъдно мебелирана конферентна зала в сградата на съвета премина автобус. Грейс надникна през венецианските щори към розовото знаме, закачено под тавана му, рекламиращо телевизионния сериал „Шугар Ръш“. Седеше в тази проклета стая с Ник Никол повече от четвърт час, без никой да им предложи кафе или поне чаша вода. Сутринта се изнизваше, но най-сетне бяха отбелязали някакъв напредък. Нервите му бяха силно опънати. Опитваше се да се концентрира върху своите случаи, но не можеше да спре да мисли и да се тревожи за Клео почти всяка секунда.