Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
— Но аз имам децата си — изненадано го погледна тя. — Освен това поддържам и връзки с противния пол…
— Вероятно имаш предвид Гари Сътър.
— Не съм много сигурна — сви рамене тя.
— Така ли? — В кафявите му очи се появи тревога.
— Казах му всичко, което научих от теб — вдигна глава тя. — И той не го отрече, но твърди, че ти си го разбрал погрешно…
— Как по-точно? — сдържано попита Филип.
— Искал да каже, че случаят е тежък за един прокурор и ти предложил да се включи като втори…
— И ти му повярва, така ли?
— Честно казано, не зная какво да мисля, Филип…
Той замълча с прехапани устни, после внезапно се изправи.
— Стана късно, време е да си тръгвам.
Тя изненадано го погледна.
— Как така късно? Още няма десет, бях приготвила една-две видеокасети…
— Напоследък съм претрупан с работа — сковано обясни той.
— Но днес е събота вечер! — изрази протеста си Мадлин, внезапно разбрала, че много й се иска да му каже колко несигурна се чувства с Гари. Но това вероятно не го интересува, мрачно си помисли тя.
А самият Гари продължава да твърди, че Филип е влюбен в нея. Наблюдавайки го как се облича, Мадлин за пръв път допусна, че това може да е истина. И й стана тъжно. Обожаваше този човек, ценеше приятелството му, не искаше да му причинява болка. Но той далеч не пробуждаше в душата й страстта, която изпитваше в компанията на Гари…
— Лека нощ — каза той и отвори входната врата.
Тя понечи да го попита дали наистина би повторил визитата си, както беше споменал по-рано вечерта. Но думите отказаха да излетят от устата й.
Филип остана в колата си дълго, без дори да извади ключовете. В душата му бушуваха чувства, които считаше за отдавна мъртви. Чувства по отношение на Мадлин. Искаше да ги прогони, страданията му покрай Розмари бяха достатъчни… Едновременно с това беше уморен от самотата.
Хвърли последен поглед към осветения прозорец на спалнята й, въздъхна и завъртя стартерния ключ.
37
Асансьорът потегли към двадесет и шестия етаж, а Лорин доволно завъртя новия пръстен с брилянт на ръката си. Не беше толкова голям, колкото би й се искало, но Андрю все още беше новак в отношенията с човек от нейното потекло и вкусове. Нищо, ще се научи, въздъхна тя. Или, по-скоро, ще го науча аз. На първата годишнина той ще бъде истински майстор в изкуството да задоволява прищевките й. Спомни си как се любиха снощи и по тялото й пробяга неволна тръпка. В тази област нямаше на какво да го учи, той вече си беше майстор…
Слезе на етажа на „Манинг & Андерсън“ и развълнувано си пое дъх. Предстоеше най-приятната част — да съобщи на всички добрата новина. Години наред беше посрещала с изкуствена усмивка предбрачните вълнения на секретарките и помощния персонал. На тридесет и три вече започваше да се чувства като стара мома. Правеше всичко възможно да покаже, че така й харесва, но дълбоко в душата й се таеше страх и несигурност.
Сега обаче нещата най-сетне поеха в благоприятна посока. Възнамеряваше да изчака избора си за старши съдружник и веднага след това да вземе продължителен отпуск. Трябваха й поне шест месеца, за да планира спокойно екстравагантната сватба, която беше решила да направи. Баща й беше обещал неограничени средства и тя възнамеряваше да ги използва добре.
Един час по-късно почти цялата кантора се изреди да я поздрави и да хвърли поглед на 5-каратовия брилянт, който блестеше на пръста й. Дори онези, които не си направиха труда да се отбият лично, вече знаеха за какво е този шум. Защото Лорин просто отваряше вратите на кабинетите им и съобщаваше за щастливото събитие.
Накрая остана само един човек, който не беше осведомен. Хвърлила нервен поглед към часовника си, Лорин се запита как е възможно Кейт да провежда среща с клиент именно в момент като този. Умирам да й видя физиономията, когато й съобщя, че скоро ще бъда госпожа Андрю Стюарт, злорадо се усмихна тя. После скочи на крака и влетя при секретарката й.
— Я звънни да попиташ още колко време ще се бави! — безцеремонно нареди на момичето тя.
— Съжалявам, госпожице Кънингам — отвърна Мери. — Госпожица Александър не иска да бъде обезпокоявана.
Лорин нетърпеливо въздъхна и се обърна към вратата. После рязко се завъртя и натисна бутона за вътрешна връзка върху бюрото на Мери.
— Да? — обади се Кейт, очевидно недоволна от прекъсването.
— Тук е Лорин. Зная, че имаш клиент, но трябва да те видя за минутка. Би ли излязла в коридора, много е важно!