Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
— Тя е красива — намусено рече Виктория. — Разбира се, ако човек харесва този средиземноморски тип жени… А Джеймс беше познавач…
— Мисля, че думите ти са крайно неуместни!
Виктория развеселено я погледна. Открай време майка й отказваше да признае недостатъците на децата си.
— Обясни на Кейт, че по този начин разрушава бъдещето си.
— С удоволствие — отвърна Виктория и пусна пудриерата в елегантната си чантичка „Шанел“. — Трябва да тръгвам, мамо. Имам един ангажимент.
— Приятно прекарване, скъпа. Кажи на Артър да ми направи чай.
Кейт напусна „Сибил Бранд“ в Източен Лос Анджелис и почти веднага попадна в тежко задръстване на магистралата. Включи мобифона и набра номера на Чарлс.
— Искам да поговорим — рече в слушалката тя. — Би ли ме изчакал? Попаднала съм в ужасен трафик…
Когато най-сетне се добра до кантората, Чарлс я очакваше в кабинета й и четеше някакви документи върху бюрото. Очите й се присвиха от неудоволствие.
— Често ли правиш това?
— Кое? — вдигна глава той и на лицето му се появи усмивка. — Да седя зад бюрото ти?
— Да четеш документите ми — хладно уточни тя.
— Понякога — сви рамене той. — Защо, какво нередно има в това?
Тя хвърли куфарчето си на дивана и пристъпи към бюрото.
— Абигейл ми се похвали, че разполага със свои източници за информация по делото и аз избухнах…
— Зная. Тя вече ми позвъни. Бих казал, че в момента не те обича твърде…
— Тя е една нахална стара вещица! — отсече Кейт. — Ти ли си това, Чарлс?
— Какво да съм аз?
— Ти ли й доставяш информацията?
Лицето му стана мрачно.
— Държа я в течение, нищо повече.
— От това, което четеш върху моето бюро?
— Нищо подобно! — погледна я обидено той. — Как можеш дори да си го помислиш?
Очите й изпитателно пробягаха по лицето му, от устата й се откъсна колеблива въздишка.
— Добре, извинявай… Сандра ме измори, а Абигейл ме ядоса. Тая работа се влошава с всяка изминала минута… — Направи кратка пауза и попита: — Възможно ли е Диксън да информира Тео за хода на делото?
— Надявам се да не е така — отвърна той и замислено разтърка брадичката си. — Но не съм убеден. Най-добре е да въведем някакви мерки за сигурност.
Кейт усети болката в краката си и седна на ръба на бюрото.
— Добра идея — кимна тя.
— Предлагам да вкараме всички материали по делото в компютъра и да ги кодираме. След това лично ще определя обслужващия персонал на екипа ти, с изричната заповед да отговарят единствено пред теб.
— Благодаря, Чарлс — рече Кейт и отмести непокорен кичур от челото си. — Пипалата на семейство Д’Арси очевидно се простират навсякъде. И това кара Абигейл да се мисли за Господ…
— Зная — усмихна се той. — И аз бях смутен като теб, когато за пръв път се запознах с тях… Никога преди това не бях попадал на такива хора…
— Е, сега вече се чувствам по-добре — въздъхна тя. — Може би защото съзнавам, че не съм единствената пионка върху тяхната шахматна дъска.
— Радвам се — рече той и протегна ръце да я прегърне. — Миришеш чудесно!
— По-добре престани, иначе рискуваш да те нападна! — шеговито захапа ухото му тя.
— Какво чакаш още?
— Тук, в кабинета? — усмихна се тя. — Господи, какво става с този свят? — До слуха им достигна бученето на прахосмукачка. — Чистачките още са тук… — Изтръгна се от прегръдката му и заобиколи бюрото. Сега беше моментът да повдигне въпроса, който я тревожеше след срещата с Абигейл:
— Как мислиш, Чарлс… Възможно ли е Джеймс да е проявявал грубост по отношение на Сандра?
— Грубост ли? — изненадано я погледна той. — Какво имаш предвид?
— Физическо насилие, побои…
— Не съм чувал подобно нещо — поклати глава той. — Разбира се, Джеймс беше доста избухлив… Лично съм присъствал на скандалите му с най-различни хора. Но какво те кара да задаваш подобен въпрос?
Кейт накратко му разказа за разкритията им в Бейкърсфийлд, както и за това, което беше споделила Сандра.