Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
— Ще направя това, което считам за правилно — меко отвърна тя.
Мадлин захлопна вратичката на съдомиялната машина и отиде да види какво правят Филип и децата. Заковала се на прага на дневната, тя усети как сърцето й пропуска един такт. Филип се беше проснал на пода, Кени и Джуд лежаха от двете му страни. Занимаваха се с монтирането на влакчето, което родителите й бяха купили за рождения ден на Кени преди няколко седмици. Отдавна не беше виждала децата си толкова щастливи и увлечени.
Проклет да е бившият ми съпруг, въздъхна с огорчение тя. Защо възприе гадното си поведение? Разпадането на брака им съвсем не оправдаваше хладното му отношение към момчетата. И да бяхте женени, поведението му пак щеше да е същото, обади се един хладен глас в съзнанието й. Егоист по душа, Сам никога не беше проявявал загриженост за околните, не беше й помагал дори когато децата бяха още малки.
Помисли си за Гари. Великолепен любовник, но с труден и подозрителен характер. Нима някога би се занимавал с децата й като Филип?
Гари се ядосваше при всяко споменаване на децата. Ревнуваше я за всяка минута, която прекарваше с тях. Нима един възрастен мъж може да те ревнува от собствените ти деца?
По-късно, след края на дългата игра, Мадлин и Филип се настаниха пред пламтящия огън в камината. На масичката до тях димяха чашите с кафе, разделени от поднос с апетитно изглеждащи бисквити.
— Няма да мога да ти се отблагодаря за всичко, което…
— Чакай — вдигна ръка той. — Няма смисъл да ми благодариш, ако имаш предвид времето, което прекарах с децата ти. Направих го, защото ми беше приятно.
— Благодаря — прошепна тя и прокара пръст по ръба на чашата си. Известно време мълчаха, наслаждавайки се на приятната тишина. После тя леко вдигна глава. — Знаеш ли, Филип… Никога не си ми разказвал какво стана с жена ти…
— Все още ми е трудно да говоря за това — отвърна той и отмести очи към огъня.
— Тогава недей — бързо рече тя. — Много добре те разбирам.
— Всъщност бих искал да ти разкажа… — поклати глава той, помълча и започна: — Запознахме се в колежа. Розмари записа бизнес администрация, а аз предпочетох юридическия факултет. Оженихме се веднага, след като се дипломирах. Искахме деца, но решихме, че първо трябва да затвърдим служебното си положение и да спестим пари за собствен дом. Американската мечта, нали знаеш…
— Помня, че и аз исках същото — кимна Мадлин. — Какво стана после?
— В продължение на пет години всичко изглеждаше наред — продължи Филип. — После решихме, че е време за деца и докторът откри една малка бучка на гърдата й… — Гласът му стихна, мълчанието се проточи.
— Ужасно! — прошепна Мадлин. — Злокачествена?
— Да. Наложи се да прекратим опитите да имаме дете и тя се подложи на химиотерапия. След около година, точно когато мислехме, че всичко е наред, туморът отново се появи. — Гласът му прозвуча спокойно, с някакво примирение. — Този път прибегнаха до двустранна мастектомия…
— О, Филип, съжалявам много!
— Беше доста болезнено — поклати глава той. — Но Розмари имаше силен дух и за момент изглеждаше, че може да победи…
— А после?
— Имаше разсейки — отвърна той, закашля се и млъкна.
Тя безуспешно се опитваше да каже нещо.
— Това беше началото на края — продължи след известно време Филип. — Изкара още три години, но те бяха истински ад.
— За теб също, нали?
— Да — прошепна той и отмести очи.
Мадлин беше сигурна, че видя сълзите в тях.
— Не мога дори да си го представя — призна си искрено тя. — Колко време мина оттогава?
— Пет години — отвърна той и остави чашата си на масичката.
— Поддържаш ли някаква връзка? — попита откровено тя.
— През първите три години — никаква — отвърна Филип. — После хората започнаха да ми помагат… Очевидно не можеха да се примирят с мисълта, че един здрав и прав юрист, при това евреин, може да бъде ерген…
Тя се засмя, после поклати глава.
— Но човек не може да живее сам.
— Странно, но същото си помислих и аз за теб…