Триумфът на червилата
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Триумфът на червилата». Краткое содержание книги:
Героините в новия й брилянтен роман „Триумфът на червилата“ — Уенди, Нико и Виктори — са Кари, Саманта, Миранда и Шарлот, но след десет години. Днес те вече не търсят своя Тузар, а сами се превръщат в него. Три способни и властни дами в мъжкия свят на бизнеса, устремени към върха му — със своите амбиции, възходи и падения, тайни желания, морални дилеми. Три „мъжки момичета“, които са и нежни, и чувствителни, понякога раними, но винаги оцеляват…
Три силни жени, които знаят, че всеки триумф има своята цена…
А ТЕ ВИНАГИ СИ ПЛАЩАТ СМЕТКИТЕ!
В знак на протест устните й се сковаха. Тя продължи да го търпи още няколко секунди, но после се отдръпна и извика:
— Кърби, днес имах особено странен ден! Аз трябваше… трябваше да уволня един човек…
— А аз си мислех, че го правиш всеки ден! — изрече усмихнато той.
Усмихна му се търпеливо, раздразнена, че той се опитва да се шегува в момент, когато тя държи да бъде сериозна.
— Този човек съвсем случайно е мой шеф. Или по-точно, беше ми шеф! От днес неговият пост поемам аз!
— Значи би трябвало да се радваш! — отбеляза Кърби и я задърпа към себе си. Целуна я точно зад ухото и прошепна: — Имаш нова работа, радвай се! Аз винаги се радвам, когато получа нова работа! Защото това означава, че ще печеля повече пари!
— Нещата не стоят точно така — изрече тя и извърна глава.
— Значи няма да получаваш повече пари, така ли? Тогава ходът ти не ми изглежда особено умен.
При тези думи той се отпусна назад и я изгледа триумфално, като че ли току-що бе достигнал до голямо прозрение. Тя погледна красивото му, спокойно лице. Приличаше й на лице на златен ритрийвър — красиво, но тъпо.
Натъжи се. Не би трябвало да си мисли такива неща за Кърби. Не бе негова грешката, че не разбира. Просто не бе достатъчно образован — ходил е само две години в общински колеж, докато се е опитвал да пробие като модел.
— Хайде, скъпи! — подкани го тя, изправи се и го хвана за ръка. — Нека отидем в спалнята!
Щом веднъж започнат да правят секс, нещата отново ще застанат по местата си и тя ще си върне доброто отношение към него.
— Тъкмо се чудех дали изобщо ти се прави секс — усмихна се Кърби, докато се оставяше тя да го води. — Днес си малко странна.
— Само заради деня, който преживях — оправда се тя, съблече се бързо, подреди дрехите си върху бюрото му и скри бикините под блузата си. После легна на леглото, а той легна гол върху нея. „Това вече е друго нещо!“ — помисли си Нико и обгърна с ръце гърба му, наслаждавайки се на тежестта му. Нищо не можеше да се сравни с един красив млад мъж с мускулесто тяло. Кожата му беше толкова мека… Сигурно по-мека и от нейната…
— Да извадя ли връзките? — попита той.
— Не знам.
Понякога той завързваше китките й за двата края на леглото (табла нямаше, затова я завързваше за ръбовете на пружината), а това задължително повишаваше възбудата й. Но днес като че ли не желаеше да се чувства ограничена. Искаше да я освободи от преживения следобед, да я накара да се почувства друг човек, така, както винаги го бе правил преди. Може би като някоя лека жена от порнографски филм. Жена, която го прави с мъж, докато другите мъже ги гледат…
— Изчукай ме! — прошепна тя.
Той пъхна ръка между краката й и прошепна:
— Както кажеш, красавице!
О, не! Защо трябва непрекъснато да повтаря тази глупост?! Особено след като точно сега желанието й е изключително крехко!
Красавица, да бе! По-добре да не мисли сега за това! Трябва да го забрави и да се отпусне. Но не бе в състояние да го забрави. А дали изобщо иска да прави секс?
— Не си много влажна — констатира той.
— Съжалявам — усмихна се предпазливо тя, надявайки се да скрие чувствата си. — Сигурно е от напрежението…
— Аз ще го премахна! — отсече той.
Свлече се в долния край на леглото, разтвори краката й, после постави ръце върху вагината й и я разтвори. После започна да я ближе, а тя постави ръка върху главата му и си наложи да се отпусне, да почувства нещо. Но нещо не се получаваше. И не само това — като че ли я дразнеше, неприятно.
Но какво й става днес?
— Кърби — изрече тихо, — нека просто правим секс, а?
— Разбира се — кимна той. — Всичко, което пожелаеш, скъпа! Много добре го знаеш! Бих направил всичко за…
Тя сложи пръст върху устните му, за да го накара да млъкне. Ако продължи да говори в този дух, тя със сигурност няма да може да направи нищо повече. Изви глава назад и прокара ръка по мускулестите му рамене. Пръстите й усетиха малка, изненадваща издутинка. Пъпка ли беше това? Кърби Атууд има пъпка… на рамото?!
„Престани!“ — заповяда си тя. Няма да прави като другите жени — да се концентрира върху дребните недостатъци на мъжа, докато постепенно той загуби в очите й всякакъв сексапил. Напомни си, че има голям късмет. Напомни си, че е на четиридесет и три и че трябва да бъде доволна, че все още някой иска да спи с нея, особено мъж като Кърби. Наложи си да се наслади на преживяването. Налагаше се да се наслади! Трябваше да избяга от всичко! И сега, фокусирайки мисълта си върху твърдия му пенис и върху усещането на същия този пенис вътре в нея и върху чисто физическата наслада да бъде с възбуден млад мъж, тя повдигна бедра, постави ръце върху задните му части и го придърпа по-навътре в себе си.