Триумфът на червилата

„Не си е вкъщи! — помисли си отчаяно. — Точно този единствен път, когато наистина имам нужда от него!“ Погледна си часовника. Беше пет и петнадесет, а той й бе казал, че до пет ще се прибере. Може да го почака. Ще му даде пет минути. Застана пред вратата и започна да поглежда часовника си през няколко секунди. След като минаха четири от предвидените, тя реши, че може да го почака още пет. Как е възможно да й причини подобно нещо?! И през главата й запрепускаха кошмарни мисли. Може би го е направил нарочно. За да я накаже, за да й докаже, че не е зависим от нейния график. Или може би просто вече не я харесва и не желае да я вижда повече и това е неговият начин да се отърве от нея…

От дъното на коридора долетя иззвъняването на асансьора, а след него и звука от отварянето на вратите му. Това сигурно е той. И наистина, само след секунда отдолу се показа Кърби, носещ плетена скиорска шапка и кафяво кожено яке, стиснал в едната си ръка мобилния телефон, а в другата — торба с хранителни продукти.

— Здрасти! — подвикна й той, като че ли тя беше някаква случайна позната, която е срещнал на улицата.

Не точно такова посрещане бе очаквала. И за момент се почувства съсипана. Но после си каза, че няма никакво значение; че най-важното в случая е, че той вече е тук.

— Тъкмо мислех да си тръгвам — каза само.

Той премести торбата с продуктите в другата си ръка и бръкна в джоба си за ключа. После, докато отключваше, я целуна бързо по устните и обясни:

— Трябваше да репетирам една сцена за класа по актьорско майсторство и малко се поувлякох. — Пристъпи в апартамента. — Нали знаеш как става — потъваш в нещо и губиш представа за времето. А после си спомних, че трябва да купя прясно мляко. Всеки ден си напомням, че трябва да си купя мляко, и забравям.

Тя го последва към кухнята и се загледа в него как вади от торбата кутия прясно мляко и я поставя на най-горната лавица на почти празния си хладилник. Значи за мляко си мислел! И защо не си е мислел за нея?!

— А ти как си? — попита, когато се обърна към нея. — Не съм те виждал от… колко стана? Седмица?

— Просто така се случи — отвърна тя, успокоена, че леката му надменност очевидно се дължи на факта, че тя му е липсвала. — Днес имах ужасен ден…

— Аз също — натърти той, мина покрай нея и влезе в дневната. — Затова съм малко нервен и превъзбуден. Трябва да направя тази сцена за часа си довечера и държа да бъда много добър!

— Сигурна съм, че ще бъдеш!

— Работата е емоционална, схващаш ли? — въздъхна, седна на дивана и плъзна пръсти през косата си. После вдигна поглед към нея и каза: — Но какво правиш там? Ела тук!

— О, Кърби! — промърмори тя. Внезапно се почувства като цвете, нуждаещо се от слънце. „Никога досега не съм се чувствала така!“ — каза си наум и се запита дали пък сега няма да се разплаче.

— Хей, какво става? — попита Кърби.

Приседна до него и той я прегърна, а тя сложи глава на рамото му и се отпусна, наслаждавайки се на самото усещане някой да те държи. Кърби не бе най-интелигентният човек на света, но винаги усещаше от какво се нуждае тя в емоционален план. Сега тя вдигна лицето си към него с намерение да му разкаже деня си. Но той очевидно изтълкува погрешно сигналите й и започна да я целува.