Прелестен мрак
- Автор: Штоль Маргарет, Гарсия Ками
- Серия: Хроники на чародейците #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-258-4
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Прелестен мрак». Краткое содержание книги:
Някои тайни могат да променят живота ти. Други могат да бъдат гибелни.
С приближаването на седемнайсетия й рожден ден Лена и Итън ще се изправят пред още по-големи опасности. Чародейка и смъртен не могат да бъдат заедно. А може би първо трябва да влязат в мрака…
Двамата могат да се справят с всичко, което градът им готви. Но след трагичната загуба на любимия си чичо, който е бил като баща за нея, Лена се отдръпва от Итън. Тя започва да крие тайни, които могат да променят техните взаимоотношения.
Сега, когато очите на Итън са отворени за тъмната страна на Гатлин, вече няма връщане назад. Преследван от странни видения, които само той може да види, Итън навлиза все по-дълбоко в сложната история на своя град и на своето семейство. Пътят му го отвежда сред опасната мрежа на подземните тунели, които лъкатушат из целия Юг. Пред Лена, Итън и верния му приятел Линк се разкрива свят, в който нищо пее такова, каквото изглежда.
Всяка целувка носи болка. Следващият удар на сърцето може да е последният. Сега това е тяхното общо проклятие.
Обичах я, атом по атом, с всяка клетка на изгарящото си тяло. Целувахме се, докато сърцето ми забрави да бие и очертанията на това, което можех да видя, да почувствам и да чуя, започнаха да се изгубват в мрака…
И любовта ги поведе в мрака…
— Повика ли ме, момче? — разсмя се старецът, пронизително и силно. — Ах, тази младежка надменност. След сто години ще научиш по-добре къде ти е мястото, внуко мой.
Опитах се бързо да пресметна поколенията между тях — четири, може би дори пет.
— Знам добре къде ми е мястото, дядо. За нещастие — и освен това е изключително неудобно, но няма друг начин — мисля, че точно аз ще върна теб на твоето.
Ейбрахам поглади замислено брадата си.
— Млади ми Макон Рейвънуд. Винаги си бил толкова заблудено момче. Кръвта е кръв също както Мракът е Мрак. Не биваше да забравяш от какво си част и на кого дължиш вярност. — Млъкна за миг и погледна към Леа. — Ти също, мила. Но какво да се прави, все пак си отгледана от чародеец — сви рамене.
Видях гнева върху лицето на Леа, но видях и страха й. Беше пробвала късмета си с Кървавата глутница, но не искаше да предизвиква Ейбрахам.
Той погледна към Хънтинг.
— Като сме на темата за заблудените момчета, къде е Джон?
— Страхливецът изчезна отдавна. Предател.
Ейбрахам се извъртя рязко и приближи лицето си до Хънтинг.
— Джон не е способен на предателство. Нито е страхливец. Не е в природата му. И животът му е много по-ценен за мен от твоя. Затова ти предлагам да го намериш.
Хънтинг сведе очи и кимна. Защо Джон Брийд беше толкова важен за Ейбрахам, на когото принципно не му пукаше за никого?
Макон наблюдаваше Ейбрахам замислено.
— Трогателно е да видиш колко си загрижен за момчето. Надявам се да го намериш. Знам колко е болезнено да изгубиш детето си.
Пещерата отново се разтресе и край нас заваляха камъни.
— Какво си направил на Джон?
В гнева си Ейбрахам вече не приличаше на беззащитен старец и демонската му същност излезе наяве.
— Какво съм му направил? Мисля, че въпросът е какво си му направил ти! — Черните очи на Ейбрахам се присвиха, но Макон просто се усмихна. — Инкубус, който може да ходи на дневна светлина и да запазва силата си, без да се храни… Необходимо е изключително съчетание на гените, за да се създаде такова дете. Не си ли съгласен? Научно казано, са ти били необходими качества на смъртен и все пак това момче Джон притежава чародейски способности. Не е възможно да има трима родители, което означава, че майка му е била…
Леа ахна.
— Ево.
Всеки чародеец в помещението реагира на думата. Изненадата се разпространи като вълна, нов вид студ изпълни въздуха. Само Ама стоеше невъзмутимо. Скръсти ръце на гърдите си и впери очи в Ейбрахам Рейвънуд, сякаш той беше просто поредното пиле, което тя смяташе да оскубе и свари в тенджерата си под налягане.
Опитах се да си спомня какво ми беше разказвала Лена за Ево. Те бяха метаморфи, които можеха да приемат човешка форма. Те не просто влизаха в телата на смъртните като Сарафина. Ево можеха наистина да станат смъртни за кратко време.
Макон се усмихна.
— Точно така. Чародеец, който приема човешка форма достатъчно дълго време, за да може да зачене. Детето му ще бъде с ДНК на смъртен и на чародеец, от едната страна, и на инкубус, от другата. Доста зает си бил, нали, дядо? Не знаех, че се занимаваш със сватосване в свободното си време.
Очите на Ейбрахам потъмняха още, макар и преди мракът в тях да беше по-дълбок, отколкото някога бях виждал.
— Ти наруши естествения ход на Общия ред. Първо, с твоето нелепо увлечение по смъртна, и второ, като се обърна срещу своя вид, за да защитиш това момиче — поклати глава Ейбрахам, сякаш Макон беше просто едно непослушно момче. — И докъде ни доведе това? Сега момичето на Дюшан разсече на две Луната. Знаеш ли какво означава това? Каква заплаха е за всички нас?
— Съдбата на племенницата ми не те засяга. Изглежда си имаш достатъчно работа с научния си експеримент. Въпреки че се чудя какво възнамеряваш да правиш с момчето?
Зелените очи на Макон блестяха, докато говореше.
— Мери си приказките — пристъпи Хънтинг напред, но Ейбрахам го спря. — Убих те веднъж, ще те убия и втори път.
Макон поклати глава.
— Детски римички, а, Хънтинг? Ако планираш кариера като лакей на дядо, трябва да поработиш върху маниера си на изразяване — въздъхна той. — А сега прибери опашката си между краката си и последвай господаря си като послушно кученце. — Хънтинг се вцепени. Макон се обърна към Ейбрахам: — И, дядо, колкото и да ми е интересно да преглеждаме лабораторните ти бележки, мисля, че е време да си вървиш.