Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » История » Лудостта на владетелите [bg]
Лудостта на владетелите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Лудостта на владетелите [bg]

Электронная книга - «Лудостта на владетелите [bg]». Краткое содержание книги:

Под проницателния поглед и умелото перо на утвърдения британски историк Вивиан Грийн на страниците на забележителното и единствено по рода си проучване се нижат столетие подир столетие, дефилират римски императори, испански, френски, английски и скандинавски крале, руски царе, диктатори от новата история на човечеството. От Калигула до Сталин и Саддам Хюсеин — десетки известни владетели от древността до съвремието изплуват със своята фатална лудост, с маниакалните си фантазии и гротескни прищевки, оставили траен, нерядко трагичен отпечатък върху съдбините на народи и държави. Като се опира на обилна фактология, авторът мотивира гледището за връзката между психическото здраве и политическото поведение на властниците, между действията на личността и хода на историята. Изкусното съчетание между сериозността на една недотам позната, ала изключително интересна и важна тема и находчивия хумор и остроумие на опитния изследовател превръща историческото съчинение в интригуващо четиво, богато на поуки и послания за днешния ден на този „луд“ свят.
1 ... 163 164 165 166 167 168 169 170 171 ... 197
Перейти на страницу:

Той не е последният крал от дългата династична линия на фамилията Вителсбах, защото по ирония на съдбата е наследен на престола от умопомрачения си от доста време по-малък брат Ото, който остава суверен на страната, поне формално, чак до 1913 г., когато е детрониран от братовчед си Лудвиг III — последният баварски монарх. В много отношения обаче въпреки своята лудост Лудвиг II е без съмнение най-трагичният и може би най-съзидателен потомък на своя старинен род.

Петнадесета глава

„Здравословните проблеми“ на политиците

Във времето на монархиите личността и здравето на владетеля е от жизненоважно значение за неговия народ, защото от това що за човек е той и до каква степен решенията, които взема, засягат политическото развитие на страната, както и от способността му да взема такива решения, зависи доколко добре или зле ще живеят поданиците му. Във времето на демокрацията, или по-точно казано на полурепубликанското управление, в което абсолютната монархия вече не съществува, а конституционните монарси упражняват много ограничена власт, този проблем би трябвало да не е от голямо значение. И макар че Великобритания, Холандия, Белгия, Испания, скандинавските страни и Япония все още са монархии, кралската власт при тях се е превърнала в бледа сянка на онова, което е била някога. Факторът наследственост, който е толкова съществен по времето, когато представителите на европейските династични родове сключват бракове с близки свои роднини, вече не е от значение.

Реалната власт преминава в ръцете на президентите и диктаторите, на министър-председателите и политиците, а те от своя страна често стават обект на натиск от страна на бизнеса и на нечии други интереси. В страните с демократично държавно устройство по принцип съществува някакъв вид конституционно уредена процедура, която ограничава срока на управление на дадена личност, и периодично провеждани избори, които са гаранция срещу евентуални злоупотреби с властта и служебното положение на един или друг политик, първоначално отговорен и подходящ за поста, който заема, в резултат например на влошено здравословно състояние — умствено или физическо. Общо взето, политиците, които в ново време са изпадали в нервен срив или са показвали признаци на начеващо умопомрачение, са рядко явление и обикновено са принуждавани да подадат оставка от поста, който заемат, преди да навредят на обществото.

Погледнато от такава позиция, ще се окаже, че историята не е запазила имената на много политици, натоварени с голяма власт и отговорности, чието състояние на разсъдъка е поставяно под съмнение от техните съвременници. Но все пак такива примери не липсват. Пример за опасността от подобни явления е случаят с Уилям Пит Старши, първия граф на Чатам, който никога не е в особено добро здравословно състояние и чийто последен министерски мандат е прекъснат от остър нервен срив, вследствие от който той временно става жертва на маниакално депресивната форма на лудост. Друг пример е британският външен министър лорд Касълрей, страдащ от тежка форма на умопомрачение, довела до халюцинации, накрая до лудост и до самоубийството му през 1822 г.

И така, здравословното състояние на Пит никога не е блестящо; той страда от подагра, която вероятно наследява от баща си и от дядо си, а освен това получава пристъпи на тежка депресия и упорито безсъние. Това се случва дори през най-хубавите му години, когато стои начело на държавното управление на Великобритания по време на победоносната за страната Седемгодишна война срещу Франция. И тогава обаче влошеното му здраве оказва влияние върху начина, по който ръководи кабинета. „Наистина не съм добре, пише Пит през 1754 г.; страдам от болки и трудно се движа; тази подагра, която смятах, че ме е оставила на мира, отново напълно ме е завладяла.“ (Basil Williams, William Pitt. London, 1969, vol. I, p. 220.) Неговите чести отсъствия от заседания на кабинета стават повод за интриги от страна на колегите му, но блестящата му репутация и големият му политически опит карат младия крал Джордж III да му възложи през 1766 г. министърпредседателския пост, въпреки че никак не го харесва като личност.

Макар че, както винаги, Пит прави елегантен опит да прикрие физическите си недъзи, впечатлението, което прави при редките си посещения в Камарата на общините, е катастрофално. Краката му са увити в червен фланелен плат, подпира се с бастун и всичко това сякаш по някакъв театрален начин напомня за разрушителните сили, които вече атакуват неговото съзнание. Появяват се и усложнения — може би болестта на Брайт197 — които предвещават не само ограничаване на двигателната активност на Пит, но и замъгляване на неговото съзнание под формата на маниакална депресия. Любовта му към показност става толкова екстравагантна, че го отвежда почти до ръба на банкрута. През април 1767 г. Пит поръчва на своя архитект, Дингли, да дострои тридесет и четири спални към резиденцията му Норт Енд Хаус, както и да закупи цялата недвижима собственост наоколо, която би пречила на гледката от резиденцията. Самият Пит обаче все повече се превръща в отшелник, който ден след ден седи в малката си стаичка на тавана на огромната къща и не желае да общува с никого, дори със собствената си съпруга. Оставят храната му в специална ниша извън стаята, така че да не се налага да вижда прислужниците, които я доставят. „Неговите нерви и духът му са засегнати в заплашителна степан, а бистротата на великия му ум е отслабена от увреждането… [което направи] нашия разговор наистина мъчителен.“ (Basil Williams, William Pitt, vol. II, p. 241.) Чатам се възстановява по-скоро благодарение на грижите на жена си, отколкото от предписанията на лекаря, но преживяното умопомрачение представлява кулминацията на продължителен период на разклатено здраве, който го измъчва от младини.

вернуться

197

тежко бъбречно заболяване — остър хроничен нефрит. — Б.пр.

1 ... 163 164 165 166 167 168 169 170 171 ... 197
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)