Лудостта на владетелите [bg]

Независимо от своите дарби, интелигентност, способност и чар Антъни Идън никога не успява да се освободи напълно от това, което получава по наследство, както и от психологическата травма в детството си, а стресът и влошеното му здравословно състояние превръщат техните проявления направо в ад. Докато е външен министър в правителството на Чърчил, през 1952 г. Идън претърпява операция на жлъчния мехур, но за нещастие «ножът се отплесва» и срязва жлъчния канал. Пациентът вдига висока температура. Налага се да му направят втора операция, от която едва не умира. По съвета на един американски специалист — д-р Ричард Катъл, Идън се подлага на трета операция за отпушване на жлъчния канал, която продължава осем часа и е направена в Бостън. (R. Rhodes James, Anthony Eden, p. 362–366.) Интервенцията е успешна и пациентът се възстановява, но с необратими последици: чести пристъпи на остър обструктивен холангит, или хронична треска на Чаркот199. Когато става министър-председател, Идън формално е здрав, но здравето му е много крехко и на моменти, когато е подложен на голямо напрежение, става прекалено раздразнителен и подозрителен, а в преценките му понякога се долавя психическа неуравновесеност.

Тези тенденции в развитието на физическото и психичното му здраве помагат донякъде да си обясним поведението му по време на Суецката криза през 1956 г., което мнозина смятат за катастрофално. На външен вид изглежда като «дрогиран с лекарства», твърдят някои от неговите колеги, което не е изненадващо, като се има предвид, че лекарите го тъпчат ту с амфетамини, ту с транквиланти, на което вероятно се дължат честите резки промени в настроението му. Неврофизическият ефект от запушването на жлъчните канали става още по-очебиен, а комбинацията от влошеното физическо здраве и политическия стрес има пагубни лични и политически последствия.

Кризата завършва през август 1956 г., когато Антъни Идън вдига висока температура, следват периоди на отпадналост и превъзбуда. «Суецкият канал сякаш течеше през нашата дневна» — спомня си неговата съпруга Клариса. Личните лекари на Идън не са сигурни дали техният високопоставен пациент наистина е толкова болен, или просто е крайно изтощен. Междувременно семейство Идън приема поканата на Ян и Ан Флеминг за съвместна почивка в тяхната къща в Голдънай, Ямайка. Престоят им там предизвиква злостния коментар на сина на Чърчил, Рандолф, че положението на английските войски в Египет по време на Суецката криза много прилича на това на Хитлеровите при Сталинград по време на Втората световна война, с тази разлика, че Хитлер по онова време не е бил на зимна почивка на Ямайка. Когато министър-председателят се завръща в страната, става ясно, че той вече не е в състояние да изпълнява ефективно своите задължения. «За момент той погледна право към мен… и тогава в очите му видях, че е преследван от хиляди демони» — отбелязва един висш държавен служител по онова време. (R. Rhodes James, Anthony Eden, p. 594.) На 8 януари Идън подава оставка и постът му е наследен от Харолд Макмилан, чиято оставка ще бъде приета по-късно отново поради влошено здравословно състояние, предизвикано от проблеми с пикочния мехур — решение, за което след това той ще съжалява.