Лудостта на владетелите [bg]

Вероятно, когато е потеглял на разходка с лекаря, кралят е имал вече план за бягство. Но единственото доказателство за подобен план, както вече е било отбелязвано, е лодката, която се е движела нагоре-надолу из езерото без ясна цел в дъждовното време, както и следите от колела на карета, напуснала пределите на замъка. Много по-вероятно е кралят, чийто ум е бил помрачен, в някакъв момент да е захвърлил чадъра си, да е съблякъл палтото и сакото си и да се е хвърлил във водите на езерото, за да се самоубие. Фон Гуден се е опитал да го спаси, но при възникналата схватка Лудвиг е надделял и двамата са се удавили. Телата им постепенно са изплували към крайбрежните плитчини, където са били открити. Не трябва да се забравя, че мисълта за самоубийство се върти в главата на краля през последните дни от живота му. Независимо че се обсъжда и възможността за лечение на неговото заболяване, знаейки каква съдба сполита брат му Ото, кралят вижда бъдещето си непоносимо и безрадостно.

И така, след изпълнението на официалния реквием в негова памет, тленните останки на крал Лудвиг II са погребани тържествено на 19 юни 1886 г. в криптата на църквата „Санкт Михаел“. По-късно урната със сърцето му е пренесена заедно с други реликви от древната му владетелска фамилия в оброчния параклис на Алт-Отинг.

Накрая можем да се запитаме дали необикновеният начин на живот и обърканото съзнание на Лудвиг имат отражение върху германската история. Ако той е проявявал малко повече интерес към политиката и е бил малко по-способен държавник, историята на Бавария би имала друго развитие и плановете на Бисмарк за обединението на Германия не биха се реализирали толкова гладко. Но дори и да е бил по-нормален в поведението си като монарх, едва ли Лудвиг би могъл да се изправи срещу Бисмарк. Това, което Австрия не успява да постигне, едва ли би се удало на Бавария, дори и при по-силно управление. Лудвиг е бил обречен — било то при здрав разум или не — да бъде само фигурант в политиката. След като психичните проблеми започват да вземат връх в живота му, той сякаш се преселва в една утопична страна, все по-далеч от неговото кралство. Но тъй като е крал с неограничена монархическа власт той успява да насели двора си с лицемерни нищожества, да строи фантасмагоричните си замъци за сметка на баварската хазна и да избутва от полезрението си тежката политическа действителност на своето време. В търсенето на Свещения Граал на своето въображение Лудвиг докрай се жертва в името на своите илюзии, които все повече и повече завладяват помраченото му съзнание.