Трескав блян [bg]

Ала Йорк вече не чуваше нищо. Пушката изпадна от счупената ръка на Марш. Той се наведе, взе я със здравата и започна да я зарежда. Не беше лесно с една ръка. Пръстите му бяха подути и несръчни. Патронът постоянно се изплъзваше, но накрая влезе на мястото си. Марш вдигна бавно цевта.

Джошуа Йорк се извърна бавно назад. Също както „Трескав блян“ бе направил обратен завой през онази нощ когато преследваше „Илай Рейнолдс“. Той пристъпи към Абнър.

- Джошуа, не - каза Марш. - Стой настрана. - Йорк се приближи. Целият трепереше, опитваше да го преодолее. - Отдръпни се. Ще стрелям - Йорк сякаш не чуваше. Лицето му бе страшно като на мъртвец. Той принадлежеше на звяра. Вдигна силните си бледи ръце. - По дяволите. По дяволите, Джошуа, трябва да го направя. Разбрах всичко. Само така ще стане.

Джошуа Йорк стисна Абнър Марш за гърлото. Сивите му очи бяха широко отворени и демонични. Марш зарови дулото на пушката в подмишницата му и дръпна спусъка. Последва ужасен гръм и мирис на пушек и кръв. Йорк залитна и падна тежко. Извика от болка. Марш се отдръпна.

Дамон Жулиж се усмихна иронично, пропълзя напред като гърмяща змия и изтръгна пушката от ръцете на капитана.

- Сега сме само двамата - каза той. - Само двамата, любезни капитане.

Още се усмихваше, когато Джошуа издаде звук, който приличаше едновременно на ръмжене и крясък, и се хвърли върху него. Двамата се претърколиха, вкопчени яростно един в друг, докато не се блъснаха в бара. Ударът ги раздели. Дамон Жулиж се изправи пръв. Джошуа го последва. Рамото му беше кърваво и раздробено, а ръката под него висеше безжизнена. В присвитите му сиви очи обаче, сред мъглата от кръв и болка, Абнър Марш почувства гнева на трескавия звяр.

Йорк изпитваше болка. Капитанът знаеше това и тържествуваше. Болката щеше да пробуди жаждата. Джошуа бавно се приближи. Жулиж отстъпи с усмивка.

- Не бях аз, Джошуа - каза той. - Капитанът те нарани. Капитанът.

Йорк спря и за миг погледна към Марш. В този безкраен миг Абнър чакаше, за да види накъде ще го отведе жаждата, да разбере дали Джошуа бе победил или неговият звяр. Накрая Йорк се усмихна на Дамон Жулиж и мълчаливата им битка започна.

Изпълнен с облекчение, Марш спря за секунда и събра сили, преди да вземе пушката от мястото, на което Жулиж я бе изпуснал. Вдигна я на масата и презареди бавно и несръчно. Когато я взе отново и подпря приклада под лакътя си, Дамон Жулиж вече бе паднал на колене. Той бръкна с пръсти в очната си кухина и изтръгна сляпото си окървавено око. Вдигна го с длан и Джошуа Йорк се приведе над кървавия дар.

Абнър Марш пристъпи бързо напред, притисна дулото в слепоочието на Жулиж, в прекрасните му черни къдрици, и изпразни двете цеви едновременно.