Нощна прегръдка

— Говорех за картината.

— А аз за дупето ти, но картината също изглежда добре.

Той се засмя, приближи се към нея и пое кутията от ръцете й. После отметна нежно кичур от косата й и я целуна нежно. Съншайн прокара ръце по бедрата му и го стисна здраво за дупето.

— Продължавай в същия дух — изстена Талон, — и днес едва ли ще продължим с разопаковането.

Тя му се ухили лукаво.

— Няма проблем. Разполагаме с цяла вечност, за да се нанесем.

— Е, в такъв случай… — Той остави кутията на пода и я привлече в обятията си.

Съншайн се засмя, когато любимият й я поведе към вътрешния басейн.

— Къде ме водиш?

Погледът му бе изгарящо чувствен.

— В единственото помещение, което още не сме изпробвали.

— Ти си ненаситен.

— Зная. Порочен до дъното на душата.

Докато прекосяваха дневната, тя го накара да я пусне за миг, за да грабне малък пакет, увит в опаковъчна хартия. Талон се намръщи, сетне я метна през рамо и хукна към задната част на къщата. Съншайн все още се смееше, когато той я положи нежно до басейна.

— Какво е това? — попита Талон, когато тя му връчи подаръка си.

— Подарък по случай настаняването в новия ни дом.

Той го отвори и пред смаяния му поглед се появи диспенсър „Еди Мюнстер Пез“24. Върху лицето му се разля широка усмивка.

— Не мога да повярвам, че си го намерила.

Съншайн вдигна белязаната му дясна ръка и я целуна, после се вгледа в белега от изгаряне. Първото, което Талон бе направил, когато през онази нощ я бе завел в апартамента й, бе да премахне белега от ръката й, който бе получила, държейки камъка с душата му. Сега белегът прорязваше неговата ръка, вместо нейната.

— Обичам те, Талон — прошепна младата жена. — Повече, отколкото можеш да си представиш.

Пръстите на лявата му ръка погалиха нежно бузата й, докато кехлибарените му очи я изгаряха със страстния си плам.

— Аз също те обичам, Съншайн. Благодаря ти за вътрешната ти сила и затова че се отказа от соевата гадост.

Тя се засмя, сетне го целуна страстно.

Талон се отдръпна от нея и погледът му попадна върху кашона, който тя бе донесла преди малко. Вътре бяха вещите от бюрото му, както и ковчежето, в което се намираше торквата на Ниния.

— Смятах да направя нещо. — Свали своята торква от врата си и я сложи до тази на Ниния.

Съншайн се намръщи, докато го гледаше как отваря плъзгащата се врата към задната веранда, гледаща към блатото.

— Какво правиш?

— Оставям миналото да почива в мир. Колкото и да обичах Ниния, теб обичам повече и не искам никога да се съмняваш в кои очи се взирам, докато се любя с теб.

Замахна, за да хвърли торквите. Съншайн сграбчи ръката му. Отлично знаеше какво означават тези торкви за него и каква жертва правеше заради нея. Целуна го по устните и измъкна древните украшения от ръката му. Отстъпи назад и му се усмихна.