Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
Аш затвори очи, докато си припомняше онези дни. Толкова много я бе обичал тогава. За него бе огромна мъка, когато биваше принуден дори за малко да се отдели от нея. Беше й вярвал безусловно и й бе отдал единственото, което никога не бе давал другиму — доверието си.
Тя беше неговият свят. Неговото убежище. Когато никой друг не го бе признавал и не бе искал да има нищо общо с него, тя го бе приветствала с радост в живота си и му бе показала какво е да бъдеш желан. Двамата се бяха смели заедно и се бяха обичали. Той бе споделил с нея неща, които не бе доверявал никому — нито преди, нито след това.
И тогава, когато най-много се нуждаеше от нея, тя студено му бе обърнала гръб, оставяйки го да умре в мъки. Сам.
През онзи ден тя бе отхвърлила с презрение любовта му и в крайна сметка му бе показала, че и тя, също като семейството му, се срамува от него. Той не означаваше нищо за нея. И никога нямаше да означава.
Истината беше болезнена, но след цялото това време той вече се бе примирил. Никога нямаше да буди у нея нещо повече от любопитство. Непокорен домашен любимец, който тя държеше наоколо, за да я забавлява.
Артемида отново направи нещо, което знаеше, че той мрази: коленичи зад гърба му, а коленете й се отъркаха нежно в бедрата му. Плъзна ръка по рамото му, сетне надолу по сложната татуировка на птица върху ръката му.
— Ммм — измърка богинята, заровила лице в косите му. — Какво има у теб, което ме кара да те желая толкова силно?
— Не зная, но ако някога разбереш, кажи ми и аз ще се постарая да го залича.
Тя заби ноктите си дълбоко в татуировката му.
— Моят Ахерон, както винаги, непокорен. Както винаги, сърдит.
Разкъса тениската и я смъкна от тялото му. Аш затаи дъх, когато тя погали жадно с пръсти голите му гърди. Както винаги, тялото му го предаде и реагира на докосването й. Студени тръпки полазиха кожата му, коремът му се стегна, а слабините му пламнаха от желание.
Топлият й дъх помилва врата му, докато езикът й обхождаше ключицата му. Той наклони глава надясно, за да й бъде по-удобно, докато тя разкопчаваше тесните му кожени панталони.
Дишането му се учести и Аш вкопчи ръце в бедрата си, зачакал това, което предстоеше.
Тя освободи набъбналата му мъжественост и я обхвана с ръце.
Докато милваше врата му с език, тя прокара дясната си ръка нагоре до върха на възбудата му и продължи да го гали, докато стана толкова твърд, че го заболя.
— Толкова си мъжествен, Ахерон — прошепна богинята дрезгаво, докато усилваше ритъма. — Обичам да те усещам в ръцете си. — Зарови нос в косите му и вдъхна дълбоко.
— Обичам уханието ти. — Отърка лице в рамото му. — Звука на гласа ти, когато изричаш името ми. — Плъзна език по раменната му кост до врата. — Начинът, по който поруменяват страните ти, когато се напрягаш. — Тя захапа меката част на ухото му. — Изражението на лицето ти, докато се освобождаваш в мен. — Потърка гърдите си в гърба му и продължи да нашепва в ухото му: — Ала най-много обичам твоя вкус.
Аш се напрегна, когато тя заби дългите си кучешки зъби във врата му. Мигновената болка много бързо се превърна във физическа наслада. Той се пресегна през рамо и притисна главата й към шията си, докато тя продължаваше да го гали все по-бързо. Той я усещаше, а нейната мощ се вливаше в него, свързвайки ги много по-силно от интимността на секса.
Главата му се замая, вече не виждаше нищо. Усещаше единствено Артемида. Настойчивите й ръце, парещия й дъх върху шията си, сърцето й, пулсиращо в ритъма на неговото.
Двамата бяха в пълен синхрон. Нейното удоволствие беше и негово и в този миг от вечността те бяха едно същество, с едно сърце, свързани на ниво, което надхвърляше човешките представи.
Той усещаше желанието й за него. Нуждата й да притежава всяка частица от ума, тялото и сърцето му. Атлантът имаше чувството, че потъва. Сякаш тя го отдалечаваше от самия него, теглеше го към студена, тъмна килия, откъдето той никога нямаше да излезе.
Чу я да нашепва в съзнанието му: „Освободи се, Ахерон. Дай ми мощта си. Силата си. Отдай ми цялата си същност“.
Той се съпротивляваше на нахлуването й, ала, както винаги, изгуби битката. Накрая нямаше друг избор, освен да й даде това, което тя искаше. Аш отметна глава назад и изрева, когато тялото му се разтърси от невероятен и съвършен оргазъм. Тя продължаваше да пие от него, всмуквайки силите и съществото му в своето тяло.