Нощна прегръдка

Това място беше студено. Ледено. Беше се придвижил пипнешком покрай назъбена каменна стена, за да установи, че е затворен в малка килия, метър и осемдесет на метър и осемдесет. Дори нямаше достатъчно място, за да легне удобно.

Внезапно до него се появи светлина, която избледня и доби очертанията на млада, красива жена с тъмночервена коса, бяла кожа и зелени, искрящи очи на богиня, която той тутакси позна.

Беше Мними, богинята на паметта. Бе виждал изображенията й безброй пъти по стените на храмовете и върху древни свитъци.

Тя вдигна в ръката си старинна газена лампа, докато го изучаваше внимателно.

— Къде съм? — попита Стикс.

Гласът й беше тих и нежен като бриз, нашепващ през кристални листа.

— Ти си в Тартар.

Стикс потисна гнева си. Когато преди много векове умря в древна Гърция, бе изпратен в рая на Елисейските полета. Тартар беше мястото, където Хадес държеше във вечно изгнание най-злите души, които искаше да изтезава.

— Аз не принадлежа на това място.

— А къде принадлежиш? — попита богинята.

— Там, където е семейството ми.

В очите й се мярна сянка на тъга, докато го гледаше.

— Те всички бяха преродени. Единственото семейство, което сега ти е останало, е братът, когото мразиш.

— Той не е мой брат. Никога не е бил мой брат.

Тя наклони глава, все едно се бе заслушала в нещо далечно.

— Странно. Ахерон никога не е изпитвал същото към теб. Без значение колко пъти си проявявал жестокост към него, той никога не те е мразил.

— Не ми пука какво изпитва той.

— Вярно е — кимна тя, сякаш знаеше най-съкровените му мисли, като че ли го познаваше по-добре, отколкото той сам се познаваше. — Наистина, не те разбирам, Стикс. Преди векове Островът на изчезналите ти бе даден за твой дом. Имаше приятели и живееше в разкош. Там бе красиво и спокойно, както в Елисейските полета и при все това, единственото ти занимание бе да заговорничиш срещу Ахерон, да плетеш интриги, за да си отмъстиш. За да ти доставя удоволствие, ти дадох спомените за твоя красив дом и за семейството ти, за мирното ти и щастливо детство, а вместо да изпиташ удоволствие от тях, ти ги използва само, за да подхранваш омразата си.

— Упрекваш ли ме? Той ми открадна всичко. Всичко, за което някога съм се надявал и съм обичал. Заради него семейството ми е мъртво, а царството ми — отнето. Дори животът ми свърши заради него.

— Не — тихо възрази богинята. — Можеш да лъжеш себе си, Стикс, но не и мен. Ти предаде брат си. Ти и твоят баща. Ти позволи на страха от него да те заслепи. Собствените ти действия осъдиха не само него, но и теб.

— Какво знаеш ти за това? Ахерон е зло. Нечестив. Осквернява всичко, до което се докосне.

Мними прокара пръсти през пламъка на лампата, който проблесна зловещо в тъмната килия. В същото време очите й прогаряха Стикс със своята настойчивост.