Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
Талон и Съншайн се спогледаха смаяно.
— Един ден, Мориган. Един ден… — Камул изчезна от стаята. Келтската богиня пое дълбоко дъх и се извърна към тях.
— Поздравления, деца.
— Свободен ли съм? — попита Талон, който още не смееше да го повярва.
Мориган кимна.
— И силите ти на Нощен ловец са непокътнати.
Съншайн се поколеба.
— Той още ли е Нощен ловец?
— Не — поклати глава баба й. — Артемида го освободи от клетвата му, когато върна душата му. Но когато някой е надарен със специални психически сили, те си остават завинаги в него.
Съншайн се усмихна.
— Значи сега може да излиза на дневна светлина?
— Да. — Внезапно Мориган доби смутено изражение. — Между другото има нещо, което трябва да ви кажа.
— Какво? — попитаха двамата влюбени едновременно, изплашени от това, което следваше да чуят.
— Заради нашите божествени правила, вие двамата сте… — Мориган прехапа устни и закърши ръце.
— Ние сме какво? — настоя Талон, ужасен какво ще последва. Когато си имаш работа с някой бог, прекалената предпазливост никога не е излишна.
— Вие сте безсмъртни, освен ако сами не се откажете.
— Какво? — примигна Съншайн.
Баба й се прокашля.
— Ти и братята ти сте родени безсмъртни, скъпа. Затова все още приличаш на малко момиче, макар да наближаваш трийсетте.
— Това означава ли, че и мама е безсмъртна? — попита младата жена.
— Не. Тъй като баща ти е смъртен, майка ти реши да се откаже от своето безсмъртие, за да остарее заедно с него. Ала понеже моята кръв й е дала безсмъртието, то се е предало от нея на теб, а от теб на Талон.
Вълна на огромна радост заля Талон.
— Искаш да кажеш, че никога вече няма да я видя как умира?
— Никога. Не и ако и двамата не пожелаете да станете смъртни.
— О, по дяволите, няма! — засмя се Талон.
— И аз така предположих. — Мориган отстъпи назад. — Е, сигурна съм, че ви очаква доста работа. Като например организирането на сватбата. Да създадете и отгледате много деца. — Взе ръцете им в своите и ги притисна едни до други. — Очаквам да ме дарите с много внуци и правнуци.
Мориган изчезна, оставяйки ги да се взират в захлас един в друг. Съншайн облиза устни, без да откъсва поглед от Талон. Не можеше да повярва на всичко, което им се бе случило тази нощ. Но най-вече не можеше да повярва, че Талон вече завинаги беше неин.
— И така, с какво ще се заемем най-напред?
В кехлибарените му очи лумна познатият пламък.
— Да се опитаме да си направим бебе?
Тя се засмя.
— Звучи добре, но вероятно ще ни отнеме цялата нощ, докато стигнем до колибата ти.
— Да, но апартаментът ти не е много далеч…
— Не, не е — усмихна се Съншайн.
Той целуна ръката й и я поведе навън.
Двамата излязоха от сградата и се сляха с огромната тълпа празнуващи Марди Гра, запътили се към домовете си. Сърцето на Съншайн преливаше от радост, докато вървяха ръка за ръка. Ала щом излязоха на улицата, тя ахна и побърза да дръпне Талон назад. Беше се разминал на косъм с гигантска карнавална платформа, която едва не го събори на земята. Съншайн избухна в смях.
— Какво ти става? Привличаш карнавалните платформи като магнит!
— Работата не е в платформите, любима, а в теб. Когато си наоколо, не забелязвам нищо друго.
Спътницата му прехапа устни и го стрелна дяволито с поглед.
— Продължавай да говориш в същия дух и аз определено ще те заведа у дома, ще те заключа и ще изхвърля ключа.
— Нямам нищо против, само се постарай да си гола, когато го направиш.
20
Зарек гледаше как Талон и Съншайн изчезват в тълпата. Радваше се за Съншайн, ала не разбираше това, което двамата изпитваха един към друг. Той никога не бе познавал подобна любов.
— Мамка му! — озъби се, докато накуцвайки, се отдалечаваше от сградата. Трябваше да се прибере в градската си къща.
— Дионисий ще дойде за теб.