Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
— Повелителко, водя го тук, за да говори вместо мен! Племето на вълците… — той млъкна и поклати глава, треперейки.
— Говори за саксонците — прозвуча откъм лодката гласът на отец Фортунатус. — Опустошили са Линдинис и се насочват насам. Селото на Херон, което се намира на южния бряг на езерото, вече бе опожарено. Хората успяха да избягат и се укриха в нашето абатство, но ако саксонците се доберат и до Инис Уитрин, а е сигурно, че няма какво да ги спре — тогава няма как да се защитим. Не вини този човек, Повелителко. Моя бе идеята да дойдем при теб. Ние, монасите, ще приемем с радост мъченичеството — но ми се струва жестоко да оставим да загинат невинни мъже, жени и малки деца. Постарахме се да ги убедим да приемат християнството, но те вярват повече на старите богове. Няма сила, която да може да ги защити — освен силата на Авалон.
— Странен монах си ти, щом можеш да говориш така! — възкликна Великата жрица.
— Той е същият, който може да посещава света на феите, и е спечелил тяхното благоволение — намеси се Вивиан.
Монахът се извърна в посоката, откъдето идваше гласът й, и се усмихна.
— Ти ли си, малка фейо? Радвам се, че си успяла да намериш пътя към дома.
— Разбирам молбата ти, но не мога да взема решение просто така — отвърна Ана. — Почакай отвън, докато се съветвам с моите хора. Още по-добре ще бъде Херон направо да те откара обратно в твоя манастир. Ако решим да ви се притечем на помощ, няма да има нужда да ни показваш пътя!
В Голямата зала споровете се проточиха до вечерта.
— Авалон е бил тайно място още от времето на Каразий — настояваше Елен. — Чувала съм, че преди това Великите жрици понякога се намесвали в хода на събитията във външния свят, и това винаги е имало лоши последствия, Не мисля, че е редно да променяме отношението си към света на смъртните — след като времето е показало, че то е правилно.
Един от друидите кимна енергично.
— Така е. Струва ми се, че колкото и жестоко да е това нападение, то само показва колко важна е нашата изолация от света.
— Самите саксонци са също езичници — намеси се Нектан. — Може би всъщност ни правят услуга. Ще очистят страната от християните, които упорстват да наричат Великата богиня демон и ни избиват, защото сме били поклонници на техния сатана.
— Но те не избиват само християни! — възрази Юлия. — Ако избият древния народ, кой ще кара баржите ни, когато се налага да пътуваме из Британия?
— Срамно ще бъде, ако ги изоставим сега, след като толкова поколения от тях са ни служили вярно — каза разпалено един млад друид.
— При това християните от абатството са по-различни — каза плахо Мандуа. — НАли самата майка Кайлеан се е сприятелила с техния първоучител?
— Ако сега не се възползваме от силата, която ни е дадена, кога тогава? — продължи младият друид. — Защо е трябвало да учим тайните на магическото изкуство, ако не го ползваме тогава, когато то е потребно?
— Длъжни сме да чакаме обещания ни от боговете Защитник — упорстваше Елен. — Той ще издигне свещения меч и ще прогони злото от земите ни!
— Дано тогава се роди по-скоро! — въздъхна тихо Мандуа.
Продължаваха да спорят, когато Вивиан, неспособна да сдържа възмущението си, напусна залата. Отец Фортунатус не бе й дал нищо повече от добрите си пожелания, и все пак тя не можеше да изтрие мисълта за него от съзнанието си. Не бе възможно всички християни да са фанатици, след като хора като него бяха прегърнали тяхната вяра. А тя отлично знаеше, че все още има връзка между Авалон и Инис Уитрин. Въпреки защитата на силата, с която се хвалеха жриците, Вивиан не бе убедена, че Авалон няма да бъде засегнат, ако саксонците унищожат Инис Уитрин.
Както често се случваше напоследък, Вивиан установи, че неволно се е озовала пред входа на светилището, където се пазеха свещените дарове. Тя имаше право да влиза и излиза от тук по всяко време, затова друидът, който стоеше на пост отпред, веднага отстъпи и я остави да мине.
„Защо всъщност ги пази?“ — зачуди се тя, загледана в призрачното сияние, което просветваше изпод плата, с който бяха покрити светините. Да, тя бе благословила земята със силата на Граала, но нали Авалон и без това си бе свещен остров? Външният свят се нуждаеше от благослов, не тази отделена от него земя. Никой след Гауен не бе носил Меча на силата; дори тя не знаеше кога за последен път е използвана силата на Копието и Блюдото, за да се помогне на хората. Кои бяха те, че да държат светините тук по своя преценка — далеч от тези, които имаха нужда от тях?