Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Бих желал — продължи неочаквано той — да ви поканя с майка ви идната неделя. Къщата ми е край реката; още не е късно при това хубаво време. Мога да ви покажа интересни картини. Как мислите?
Анет плесна с ръце.
— Чудесно ще бъде! Реката е толкова красива!
— Значи решено. Ще поканя мадам.
Не биваше да казва нищо тази вечер, за да не се издаде. Но дали не бе казал вече повече, отколкото трябва? Кани ли някой непреднамерено в къщата си една собственичка на ресторант с хубавичка дъщеря? Мадам Ламот ще разбере, ако Анет не разбира. Все едно! Малко нещо на тоя свят мадам не би могла да разбере. Освен това той щеше да вечеря днес за втори път у тях; дължеше им следователно една покана…
Когато се връщаше към Парк Лейн (отседнал бе у баща си) със спомена за меката, изплъзваща се ръчичка на Анет, той бе обзет от приятни, малко чувствени и някак объркани мисли. Да предприеме действия! Какви действия? Как? Да извади на показ кирливите си ризи? Пфу! Със своето име на мъдър, далновиден човек, който измъква така умело другите от затруднения и защитава интересите на собствеността, да се превърне в играчка на правосъдието, на което беше стълб? Подобна мисъл беше просто възмутителна! Второ излагане на семейството беше невъзможно! Дали не ще бъде по-добре да се задоволи с една тайна връзка?… Тайна връзка и син, когото би могъл да осинови? Но по пътя към тоя блян се изпречваше тъмната, солидна, бдителна мадам Ламот. Не, няма да го бъде! Друго би било, ако Анет бе влюбена в него; но такова нещо не биваше да очаква на своята възраст. Само ако майка й се съгласи, ако вижда явни материални изгоди — би било възможно! Иначе го чака сигурен отказ! Освен това той си казваше: „Аз не съм негодник; не желая да я опропастя; не искам тайна връзка. Искам нея, искам и син! А това може да стане само с развод… някак… както и да е… развод!“ Под сянката на платаните и светлината на уличните лампи той вървеше бавно покрай желязната ограда на Грийн парк. Между синкавите очертания на дърветата, където светлината не достигаше, се стелеше мъгла. Стотици пъти бе минавал покрай тия дървета на излизане от бащиния дом на Парк Лейн, още като младеж; или от собствения си дом на Монпелие Скуеър, през четирите години на брачния си живот! И сега, когато решаваше да се отърве, ако е възможно, от тази дълга безполезна брачна връзка, му хрумна да продължи до ъгъла на Хайд парк, до Найтсбрийдж Гейт, както едно време, когато се прибираше у дома си при Айрин. Как ли изглежда тя сега?… Как бе живяла през последните години, откакто я бе видял за последен път, преди дванайсет години?… Седем бяха минали вече, откакто чичо му Джолиън й бе завещал онези пари! Дали е все тъй хубава? Ще я познае ли, ако я види? „Аз не съм се променил много — помисли си той; — но предполагам, че тя се е променила. Толкова страдания ми причини.“ Припомни си изведнъж една вечер — когато за пръв път излезе да вечеря сам с приятели от колежа Марлборо — в първата година на женитбата им. С такова нетърпение бързаше да се прибере! Вмъкна се тихо, като котка, и я чу да свири. Отвори безшумно вратата на гостната и застана да наблюдава изражението на лицето й, съвсем различно от онова, което знаеше — така открито, така доверчиво, сякаш отдаваше на музиката сърцето си, което не бе открила никога пред него. Припомни си как тя престана да свири и се обърна, как лицето й си възвърна познатото му изражение, как по тялото му пропълзя ледена тръпка, при все че в следващия миг я бе прегърнал. Да, много страдания му бе причинила! Развод! Смешно, след толкова години на пълна раздяла! Но трябваше да се разведе. Нямаше друг изход! „Въпросът е — помисли с неочаквана практичност той, — по чия вина? Нейна или моя? Тя ме напусна. И трябва да плати за това. Предполагам, че си е намерила приятел. Хм!“ — измънка неволно и подигравателно той, обърна се и тръгна обратно към Парк Лейн.
Виденията на Джеймс
Отвори му икономът и затваряйки тихо, го спря във входното антре.
— Господарят не е добре, сър — промълви той. — Не искаше да си легне, докато не се завърнете. Още е в трапезарията.
— Какво му е, Уормсън? — запита Соумс шепнешком, както говореха сега всички в къщи.
— Сигурно нерви, сър. Може би от погребението; може би от идването на мисис Дарти днес следобед. Мисля, че е подочул нещо. Занесох му чаша негус1. Мисис Джеймс току-що се качи.
— Добре, Уормсън; можете да си легнете; аз ще го заведа горе.
И влезе в трапезарията…
Джеймс седеше пред камината в голямо кресло; върху редингота бе наметнал мек и топъл шал от камилска вълна, до който опираха дългите му бакенбарди. Бялата, все още гъста коса лъщеше под лампата; сълзи, капнали от втренчените светлосиви очи, овлажняваха румените бузи и дълбоките, дълги бръчки покрай избръснатите ъгли на устните, които мърдаха, сякаш си приказваше сам. Дългите и тънки птичи нозе в карирани панталони бяха превити почти под прав ъгъл, а едната мършава ръка, с разперени пръсти и лъскави заострени нокти, непрестанно мърдаше на коляното му. На ниското столче до него беше оставена недоизпита чаша негус, запотена и овлажняла. Той бе прекарал тъй целия ден, с прекъсване за обеда и вечерята. На осемдесет и осем години беше все още физически здрав, но ужасно страдаше от мисълта, че никой нищо не му казва. Чудно беше наистина как бе разбрал, че Роджър е бил погребан днес; защото Емили се бе погрижила да не му съобщават. Тя винаги внимаваше да не му казват нищо! Емили беше едва седемдесетгодишна! Младостта й дразнеше Джеймс. Струваше му се понякога, че не би се оженил за нея, ако се бе сетил, че тя ще има един ден още толкова години пред себе си, когато неговите са към своя край. Това беше неестествено. Тя ще живее петнадесет или двайсет години подир него, ще може да изхарчи купища пари; винаги бе имала някакви екстравагантни вкусове! Няма да се учуди, ако купи автомобил. Сесил, Рейчъл, Имоджин и другите млади карах велосипеди и скитаха с тях господ знае къде! А ето че и Роджър почина. Не знаеше, не можеше да каже нищо! Семейството се разпадаше. Соумс навярно знаеше колко е оставил чичото. Интересно: помнеше Роджър като чичо на Соумс, а не като свой собствен брат! Той оставаше все повече и повече собствената му опора в този изчезващ свят. Соумс беше грижовен; беше осигурен; но нямаше кому да остави парите си. Така е! Той не знаеше нищо! А сега пък и този Чембърлейн! Политическите възгледи на Джеймс се бяха оформили между 70-а и 85-а година, когато „този непрокопсан радикал“ беше трън в очите на собствениците, и той гледаше и до днес с недоверие на него въпреки промяната в убежденията му; ще вмъкне той страната в някаква беда и ще предизвика обезценяване на парите, докато успее да оправи нещата. Буреносна птица! А къде ли е Соумс? Отишъл е на погребението, разбира се, на погребението, което крият от него. Но той разбра, много ясно — видя с какви панталони излиза синът му. Роджър! Роджър в ковчег! Припомни си как, когато се връщаха заедно от училище, през 1824 година, седяха до кочияша на дилиджанса, а Роджър се вмъкна веднъж в багажника и заспа. Джеймс се засмя с тъничък смях. Смешно момче беше Роджър… чудак! Кой го знае! Беше по-млад от Джеймс, а умря! Семейството се разпадаше. Вал пак постъпваше в университета; но никакъв не се мяркаше да го види! Колко пари ще му струва това учене! Скъпи времена! Пред очите му заподскачаха парите, които щеше да похарчи за четиримата внуци. Не му беше жал за парите; боеше се от опасностите, пред които пропиляването на тия пари можеше да го изправи; боеше се от намаляването на сигурността. Ето че и Сисили се омъжи — и тя може да има деца. Не знаеше… не можеше да каже нищо! Сега мислят само как да харчат пари, как да се шляят нагоре-надолу или, както казваха днес, „да си поживеят“. Покрай прозорците профуча автомобил. Грозно, тежко нещо, и такъв шум вдига! Така е сега — цялата страна е тръгнала по дяволите! Всички са се разбързали, не им остава време да помислят за „добрия тон“. Един изискан екипаж като неговия — с алести коне — струваше много повече от тия новоизмислени коли! А държавните ценни книжа имаха курс 116! Много пари трябва да има тая държава! Да не беше това старче Крюгер! Опитваха се да скрият и за Крюгер, но не можеха да го измамят: хубава каша ще забъркат и там! Разбрал бе той какво ще стане, още когато оня приятел Гладстон — слава богу, че умря! — вдигна такава разправия след ужасната история при Маджуба! Нямаше да се учуди, ако империята се разпадне и загине. Тази мисъл — че империята може да се разпадне — не го остави на мира цели петнадесет минути. Просто не можа да обядва. Но най-тежкото сътресение настъпи следобед. Беше задрямал и изведнъж чу гласове… които шепнеха. Да! Нему никога нищо не му казваха! Гласовете бяха на Уинифред и майка й. „Монти!“ Оня приятел Дарти, значи… пак оня приятел Дарти! Гласовете се отдалечиха и Джеймс остана сам, наострил уши като заек, изплашен до мозъка на костите си. Защо го оставяха сам? Защо не идваха да му кажат? И ужасната мисъл, която от години не го напускаше, изведнъж изникна пак в съзнанието му. Дарти е фалирал… умишлено е фалирал и Джеймс ще трябва да плати, за да спаси Уинифред и децата! Ще може ли той… ще