Новолуние

Лукасиньо бе чувал, че мъжете трябва да се събличат от долу нагоре, затова стигна до извода, че трябва да се обличат в обратен ред. Прясно принтирана риза. Сребърни копчета за ръкавели. Златото беше кичозно и евтино. Вратовръзка в гълъбовосиво, с японски мотиви, вързана на сложен възел „Елдридж“, който Джинджи му беше показал и който Лукасиньо бе упражнявал по един час всеки ден. Бельо — от паякова коприна. Защо не правеха всички дрехи от тази тъкан? „Защото хората нямаше да правят нищо друго, освен да се наслаждават на прекрасното усещане“, предположи той. Чорапи до средата на прасеца. Глезенът оставаше скрит — какво престъпление. После — панталоните. Лукасиньо се бе колебал с дни кой дизайнер да избере и накрая се спря на Бой дьо ла Бой. Отхвърли първите пет тоалета, които те предложиха, докато не му изпратиха този. Платът бе тъмен — един тон по-тъмен от вратовръзката, — със съвсем лек намек за цветен мотив, като дамаска. Без подгъв на крачолите, изгладени с по два остри ръба — отпред и отстрани. Така беше модерно. Всъщност, на мода беше да има от всичко по две: две копчета отпред на сакото, по две — отстрани на ръкавите. Четирисантиметрови, високи ревери. Илици. Кърпичка за джоба на гърдите му, сгъната така, че се показваха два триъгълни върха. Сгънатите на симетричен с джоба квадрат кърпички бяха излезли от мода още преди месец. Федора с къса периферия и двусантиметрова, копринена лента, вързана на малка панделка от едната страна. Лукасиньо нямаше да я носи на главата, а в ръката си. Не искаше да си разваля прическата.