Лунните градини
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
Ток-младши се почеса по белега.
— Проклет да съм, ако знам, капитане. — Вторачи се отново в черния опърлен гарван, лежащ на земята пред тях. — Но ги броя. Това е единайсетата печена птица за последните три часа. И освен ако не покриват цялата равнина Риви като проклет кървав килим, изглежда, сме тръгнали по нечии следи.
Паран изсумтя.
— И този някой трябва да е много гаден — продължи Ток. — Гарваните като че ли са се взривили отвътре навън. По дяволите, даже мухите ги отбягват.
— С други думи — магьосничество — изръмжа Паран.
Ток примижа към хълмовете на юг. Бяха хванали една просека през леса Тахлин, съкращавайки по този начин няколко дни от пътуването си. Но щом отново излязоха на търговския път, се натъкнаха на гарваните, а също така и на следи — от два коня и от мокасини. Бяха само отпреди няколко дни.
— Не мога да разбера защо адюнктата и имасецът се движат толкова бавно — замърмори Ток; повтаряше думите, които беше изрекъл поне десетина пъти от началото на деня. — Смяташ ли, че не знае, че нещо я следи?
— Тя е самоуверена — каза Паран и опипа дръжката на меча си. — А и имасецът е с нея. Защо да се притеснява?
— Силата привлича сила — рече Ток и пак се почеса по белега. Жестът предизвика поредния блясък светлина в главата му; но тази светлина беше всеки път различна. Понякога му се струваше, че вижда образи и сцени в нея. — Проклетите му седемградни суеверия! — изръмжа той.
Паран го погледна учудено.
— Каза ли нещо?
— Не.
Ток се наведе към врата на коня си. Капитанът прекалено бързаше. А това бързо изтощаваше силите им; въпреки резервния кон животните бяха почти свършили. А и една мисъл го глождеше. Какво щеше да стане, след като догонеха адюнктата? Паран явно смяташе да настигне Лорн и имасеца, пришпорен от жаждата си за отмъщение, надмогнала всичките му предишни намерения. Ако Лорн загинеше или плановете й бъдеха осуетени, хората на Паран щяха да са в безопасност. И той спокойно щеше да може да се присъедини към взвода на Уискиджак. Ако все още бяха живи, разбира се.
Ток можеше да посочи поне хиляда слабости в плановете на капитана. Първото и най-важното беше този Т’лан Имасс. Дали мечът на Паран щеше да се справи с него? В миналото срещу имаските воини беше хвърляна магия с ярост, породена от отчаяние. Нищо не бе действало. Единственият начин да унищожиш имасец бе да го накълцаш на парчета. Ток не смяташе, че оръжието на капитана, колкото и да е докоснато от бог, ще свърши работа, но пък беше невъзможно да убеди Паран в каквото и да било.
Натъкнаха се на поредния гарван, с разрошени от вятъра опърлени пера и издути от слънцето вишневочервени вътрешности. Ток потърка отново белега си и едва не падна от седлото, когато в главата му разцъфтя образ, този път съвсем ясен и чист. Видя някаква малка фигурка, която се движеше бързо като мъгла. Зацвилиха коне и въздухът се раздра. Самият той беше разтърсен, сякаш го удари нещо голямо и тежко, а раздраното зейна и мракът зад него се завихри. Ток чу уплашеното цвилене на собствения си кон. После всичко свърши и той осъзна, че е стиснал с все сила седлото.
Паран продължаваше да язди напред, явно нищо не забелязал, с изправен гръб и вторачил поглед на юг. Лявата му ръка леко почукваше по меча му.
Ток тръсна глава, наведе се на една страна и се изплю. Какво беше видял току-що? Това раздиране — как бе възможно самият въздух да се съдере така? Отговорът веднага го осени. „Лабиринт, отварянето на Лабиринт може да направи това.“ Той пришпори коня си и догони Паран.
— Капитане, пред нас има засада.
Паран извърна рязко глава. Очите му блестяха.
— Тогава се приготви.
Ток отвори уста да възрази, но я затвори, без дума да каже. Каква полза? Изпъна лъка си и разхлаби ятагана в ножницата, после зареди стрела на тетивата. Погледна към Паран, който беше извадил меча си и го беше положил на коленете си.
— Ще дойде от Лабиринт, капитане.
Паран не намери за нужно да оспорва твърдението му. Изглеждаше едва ли не жаден за битка.
Ток се загледа в меча — Шанс. По лъскавото острие като вода проблясваше мътна светлина. Странно защо му се стори, че мечът също е жаден.
15.