Обект № 522 [bg]

Лон Селито дойде от центъра.

— Мръсникът е мъртъв — измърмори, — но аз още съм записан в системата като шибан наркоман. И всички повтарят: „Работим по въпроса."

Все пак имаше и добри новини. Прокуратурата щеше да отвори всички дела, по които имаше съмнения, че обект 522 е подхвърлил улики. Артър Райм бе освободен веднага, присъдите на останалите осъдени също щяха да бъдат преразгледани и вероятно хората щяха да излязат на свобода до един месец.

Селито добави:

— Проверих къщата, където е живял Пет-двайсет и две.

Сградата в Горен Уестсайд струваше десетки милиони долари. Как Питър Гордън, работещ като охранител, се беше сдобил с нея, беше мистерия.

Детективът обаче имаше отговор:

— Не е бил собственик. Къщата е на името на Фиона Макмилан, осемдесет и девет годишна вдовица, без преки наследници. Тя все още плаща данъци и текущи сметки. Никога не се е забавяла с плащанията. Единственото странно нещо е, че от пет години никой не я е виждал.

— Горе-долу от времето, когато ССД се е преместила в Ню Йорк.

— Предполагам, че е получил информацията, необходима да открадне самоличността й, и после я е убил. Утре започват да издирват тялото. Ще започнат с гаража, после ще копаят в мазето. — Лейтенантът добави: — Организирах възпоменателна служба за Джо Малой. В събота е. Ако искате да дойдете.

— Разбира се — каза Райм.

Сакс докосна ръката му и добави:

— Патрул или началници, всички сме едно семейство и болката е същата, както когато загубим близък човек.

— Баща ти, нали? — досети се той. — Звучи в негов стил.

От коридора се чу глас:

— Хей. Закъснях. Съжалявам. Току-що научих, че сте приключили случая.

Родни Шарнек влезе в лабораторията, следван от Том. Носеше купчина компютърни разпечатки и отново гледаше електронната система на Райм, сякаш говореше не с истинския човек, а с компютъра.

— За какво си закъснял? — попита криминалистът.

— Компютърът тъкмо сглоби всички файлове от празното пространство, които Рон открадна. Така де… взе назаем. Вече идвах насам да ви ги покажа, когато чух, че сте хванали убиеца. Предполагам, че вече не ви трябват.

— Само от любопитство. Какво откри?

Родни се приближи и показа разпечатките на Райм. Бяха неразбираеми. Думи, числа, символи и големи празнини между тях.

— Не разбирам китайски. Какво означава всичко това в общи линии?

— Бегача — псевдонимът, който открих по-рано — наистина е изтеглил тайно много информация от „Инър-съркъл", след което е заличил следите си. Но не е свалял данни за жертвите или за друг, свързан с разследването на Пет-двайсет и две.

— Откри ли името? — попита Сакс. — На Бегача.

— Да. Някой си Шон Касъл.

Полицайката затвори очи.

— Бегача… Говореше, че тренира за триатлон. Как не се сетих!

Касъл беше началник на отдел „Продажби" и един от заподозрените, замисли се Райм. Забеляза реакцията на Пуласки при тази новина. Младият полицай примигна изненадано, погледна Сакс и вдигна вежди, усмихна се мрачно, многозначително. Райм си спомни с каква неохота младежът се беше върнал в ССД и смущението му, че не умее да работи с „Ексел". Причината вероятно беше именно Касъл.