Обект № 522 [bg]

Гордън падна тежко и изпусна електрошоковия пистолет. Присви очи от болка, изправи се на колене и посегна към оръжието, но нападателят замахна с щангата и го удари по ръката. Чу се изпращяване на кости и убиецът изпищя.

— Не, не!

С присвити от болка и изненада очи Гордън се втренчи в нападателя.

— Май не си толкова недосегаем! — изкрещя другият мъж. — Кучи син!

Беше Робърт Йоргенсен, лекарят с открадната самоличност, с когото Сакс бе говорила в евтиния хотел. Стискайки щангата с две ръце, с все сила удари убиеца по врата и рамото. Главата на Гордън издрънча на пода. Обели очи и остана да лежи абсолютно неподвижно.

Сакс примигна удивено.

Кой е той? Той е Бог, а аз съм Йов…

— Добре ли сте? — попита той, като тръгна към нея.

— Махнете тези вестници от мен. После ми свалете белезниците и му ги сложете. По-бързо! Ключът е в джоба ми.

Йоргенсен коленичи и започна да разчиства вестниците.

— Как се появихте? — попита тя.

Йоргенсен гледаше ококорено, както си го спомняше от мизерната стая в хотела.

— Следя ви, откакто дойдохте в стаята ми. Живеех на улицата. Знаех, че ще го насочите към мен.

Кимна към Гордън, който беше неподвижен и едва-едва дишаше.

Задъхан, Йоргенсен гребеше хартията с широките си длани и я хвърляше настрани.

— Значи вие сте ме следили. На гробището и при склада в Уестсайд.

— Да, аз. Проследих ви от склада до апартамента ви, до полицейския участък, после до онзи небостъргач в Манхатън, сивия. След това дотук. Видях, че заобиколихте зад къщата и когато не се появихте, се почудих какво е станало. Почуках на вратата и той отвори. Казах, че съм съсед и търся недоставена пратка. Погледнах вътре. Не ви видях. Престорих се, че си тръгвам, но го видях да влиза в хола с бръснач в ръка.