Другият [bg]

Около седем километра по-нататък стигна до будка по средата на пътя, носеща следите на времето. Предположи, че тук са се продавали билети, когато пещерата е била отворена за посетители. Стените на будката, някога боядисани в яркочервено, сега бяха бледорозови като кръв, разтворена във вода. Отпред беше закована табела с надпис: ОБЕКТЪТ Е ЗАТВОРЕН, ЗАВИЙ ОБРАТНО! Шосето зад будката беше преградено с верига. Джак я заобиколи и пикапът заподскача встрани от шосето, прегазваше трънаци, заобикаляше пелиновите храсти и с един последен подскок се върна на платното… ако това отвъд веригата можеше да се нарече така. Пътят беше целият в дупки, скрити сред избуялите около тях плевели, и в изровени участъци, които никога не са били асфалтирани. Пикапът — с високо шаси и с двойно предаване — с лекота преодоляваше изровените участъци, изпод големите му гуми хвърчаха пръст и ситни камъчета.

След десет минути, през които измина едва три километра, Джак стигна до голям празен паркинг; жълтите линии, очертаващи местата, бяха избледнели и едва се виждаха, асфалтът беше напукан и тук-там — надигнат. В подножието на стръмен, обрасъл с храсталаци хълм се намираше отдавна затвореното магазинче за подаръци; табелата беше паднала и обърната наопаки, но Джак Хоскинс прочете надписа: СУВЕНИРИ И АВТЕНТИЧНИ ОБРАЗЦИ НА ИНДИАНСКИТЕ ХУДОЖЕСТВЕНИ ЗАНАЯТИ. Широка циментова алея (също в плачевно състояние) водеше до проход в хълма. По-точно — навремето там е имало проход, сега закован с дъски, върху които имаше табели с надписи: НЕ ПРЕМИНАВАЙ, ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО, ЧАСТЕН ИМОТ и ОБЛАСТНИЯТ ШЕРИФ ПАТРУЛИРА В ТОЗИ РАЙОН.

„Патрулира — друг път! — каза си Джак. — Може би наминава на всеки 29 февруари.“

От паркинга започваше още едно изровено шосе, минаваше край магазина за подаръци, изкачваше се по хълма и се спускаше от другата му страна — отначало Джак видя няколко мизерни туристически бунгала, чиито врати и прозорци също бяха заковани с дъски, после — сграда, напомняща склад и вероятно предназначена за служебните автомобили и за оборудването. И тя беше окичена с предупредителни табели ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО, имаше и една жизнерадостна: ПАЗИ СЕ ОТ ГЪРМЯЩИ ЗМИИ!

Хоскинс паркира пикапа под оскъдната ѝ сянка. Преди да слезе, омота около главата си едната кърпа (заприличвайки на човека, когото Ралф беше видял пред съда в деня на убийството на Тери Мейтланд). Другата завърза на шията си, та болното място отзад да не изгори още повече от слънцето. Отключи металния сейф и благоговейно извади калъфа, в който беше неговата гордост — пушка помпа „Уинчестър .300“ като онази, с която Крис Кайл13 очистваше ония с чалмите (Джак беше гледал осем пъти „Американски снайперист“). Благодарение на оптическия мерник „Leupold VX-1“ можеше да улучи цел на хиляда и осемстотин метра. Разбира се, при четири от шест опита, и то ако му вървеше и ако нямаше вятър, но сега нямаше да стреля на такова разстояние, когато му дойдеше времето. Ако изобщо настъпеше.