Кръгът на Матарезе
- Автор: Ладлэм Роберт
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Компас
- ISBN: 954-8181-13-4
- Переводчик: Димчо Димов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кръгът на Матарезе». Краткое содержание книги:
— Твоят чай винаги беше най-хубавия в Ленинград. Ще свариш ли малко?
Мина почти половин час. Докато Талеников говореше, възрастният учен седеше безмълвен в своя стол, слушайки мълчаливо. Когато Василий за първи път спомена името принц Андрей Ворошин, той не каза нищо. Но когато неговият студент свърши, направи своя коментар.
— Именията на Ворошини бяха конфискувани от новото революционно правителство. Благосъстоянието на семейството беше иззето и сведено до минимум от Романови и техните индустриални партньори. Николай и неговият брат Михаил ненавиждаха Ворошини, твърдейки, че това са крадците, грабителите на цяла Северна Русия и на морските пътища. И, разбира се, князът знаеше, че е белязан от болшевиките за екзекуция. Единствената му надежда беше в Керенски, който беше твърде нерешителен или корумпиран, за да унищожава богатите семейства напълно. Тази надежда угасна с падането на Зимния дворец.
— Какво стана с Ворошин?
— Беше осъден на смърт. Не съм сигурен, но мисля, че името му беше споменато в списъка за екзекуции. Тези, които избягаха, се обадиха в следващите години; щях да си спомня, ако Ворошин беше сред тях.
— Защо щеше да си спомниш? Само в Ленинград е имало стотици хора. Защо би си спомнил за семейство Ворошин?
— Имаше много причини, за да не бъдат лесно забравени — не беше често явление руските царе да търсят крадци и пирати и да се опитват да ги унищожат. Семейство Ворошин бяха прочути. Бащата и дядото на княза имаха връзки с китайските и африканските търговци на роби, от Индийския океан до Африканския юг; те манипулираха имперските банки, принуждавайки търговските флоти и компании да банкрутират и след това ги поглъщаха. Говори се, че когато Николай се изправил тайно в съда пред княз Андрей Ворошин, той заявил: „Ако нашата Русия стане жертва на маниаците, то ще е заради хора като вас. Вие ги насъсквате срещу нашите гърла“. Това е било много години преди революцията.
— Ти казваш, тайно се изправил срещу него. Защо тайно?
— По това време не било прието да се показват разногласията между аристокрацията. Враговете им биха го използвали, за да оправдаят оплакванията си от националната криза. Революцията е назрявала десетилетия, преди да избухне. Николай е разбирал, той е знаел, че това ще стане.
— Ворошин имал ли е синове?
— Не знам, но предполагам, че е имал — поне в известен смисъл. Той е имал много любовници.
— А какво знаеш за самото семейство?
— Нямам конкретна информация, но подозирам, че са загинали. Както знаеш, трибуналите бяха обикновено снизходителни, когато ставаше въпрос за жени или деца. На хиляди беше позволено да отпътуват, само най-големите фанатици искаха да пролеят тяхната кръв. Но не вярвам, че на Ворошини е било позволено да заминат. Всъщност, почти съм сигурен, но нямам конкретна информация.
— На мен ми трябва конкретна информация.
— Разбирам, по моя преценка ти я имаш. Поне достатъчно, за да опровергаеш всякаква теория, включваща Ворошин в това невероятно общество на Матарезе.
— Защо го твърдиш?
— Защото ако князът беше успял да избяга, нямаше да бъде в негова полза да мълчи. Белите, намиращи се в изгнание, се организираха навсякъде. Тези със законни титли бяха посрещани с добре дошли и с отворени обятия и с изключителен ентусиазъм от големите компании и международни банки; това беше добър бизнес за тях. Не е в природата на Ворошин да отхвърли подобно признание и известност. Не, Василий. Той е бил убит.
Талеников слушаше думите на учения, търсейки някакво разминаване и несъответствие. Той стана от стола и отиде до чайника; напълни чашата си и погледна разсеяно кафявата течност.
— Освен ако не му е било предложено нещо много ценно, за да мълчи, за да остане анонимен.
— Този Матарезе? — попита Миковски.
— Да. Пари е имал на разположение. В Рим и Генуа. Там са били първоначалните им фондове.
— Но тези пари са били специално предназначени, нали? — наведе се напред Миковски. — Според това, което ми разказа, те е трябвало да бъдат използвани за наемане на убийци, разпространявайки духовното отмъщение според този Гилом дьо Матарезе, нали така?
— Това е успяла да долови старицата — съгласи се Талеников.
— Значи тези пари не са можели да бъдат използвани за възстановяване на индивидуалните богатства, или за финансирането на нови. Разбираш, това не мога да приема относно Ворошин. Ако той беше успял да избяга, нямаше да обърне гръб на всички предложени му възможности. Нямаше да се присъедини към организация, обвързана с политическо отмъщение; той беше един твърде прагматичен мъж.