Пазачът на фара [bg]

– Мъжът на Ани как е смятал да осъществи този план?

– Възнамерявал е да използва кокаиновата зависимост на Ани, за да я притисне. Щял да я заплаши, че ще й отнеме правото да вижда Сам, ако не изчезне доброволно.

– Ама че свиня.

– Меко казано. Вероятно й е казал за намеренията си във вечерта преди пътуването. При анализа на кръвта в спалнята е било открито ДНК от двама души. Вероятно Сам е бил отишъл да легне при татко си. А когато Ани взела пистолета на мъжа си и засипала него и леглото с куршуми... ами, не е знаела, че синът й лежи там.

– Представи си какво е да откриеш, че си застреляла собствения си син.

– Да, едва ли има нещо по-ужасно. Това вероятно я е травмирало дотолкова, че напълно е изгубила връзка с реалността и е отказала да приеме, че Сам е мъртъв.

Помълчаха известно време, след което Ерика изведнъж погледна объркано към Патрик.

– А защо любовницата не е сигнализирала, когато той е изчезнал?

– Фредрик Вестер не е имал репутация на особено надежден мъж. Така че щом не се появил, тя приела, че я е зарязал. Според Конрад в гласовата поща на Фредрик имало няколко доста гневни съобщения от нея.

Мислите на Ерика вече се бяха насочили към друга тема.

– Мате трябва да е намерил Сам.

– Да, както и кокаина. Отпечатъците на Ани бяха по пликчето и по вратата на Матс. Не знаем със сигурност, тъй като не можахме да я разпитаме, но най-вероятно в петък срещу събота Матс е открил, че Сам е мъртъв, и е намерил кокаина. После е принудил Ани да отиде с него до Фелбака, за да сигнализират в полицията.

– А тя е била принудена да брани илюзията си, че Сам е жив.

– Да. Дори това да е коствало живота на Матс.

Патрик се загледа през прозореца. Той също чувстваше огромно съчувствие към Ани, въпреки че тя беше убила трима души, включително собствения си син.

– Вече знае ли?

– Казала е на лекарите, че Сам е при мъртвите на Грошер. Трябвало да ги послуша и го оставила да отиде при тях. Така че да, мисля, че знае.

– Открили ли са го? – попита Ерика внимателно. Не искаше да си представя в какво състояние е малкото детско телце. Стигаше й отвратителната миризма, която бе усетила в къщата.

– Не. Изчезнал е в морето.

– Чудя се как е издържала на миризмата.

Ерика почти можеше да усети вонята в ноздрите си, а беше прекарала съвсем кратко време в къщата. Ани бе живяла там над две седмици.

– Човешката психика е странно нещо. И друг път се е случвало някой да живее с труп седмици, месеци или дори години. Отричането е могъща сила.

Патрик отпи от кафето си.

– Бедното дете – въздъхна Ерика и замълча за момент. – Мислиш ли, че има нещо вярно в приказките?