![Пазачът на фара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/7/pazacht-na-fara-bg-download.jpg)
Пазачът на фара [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-728-3
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пазачът на фара [bg]». Краткое содержание книги:
– Патрик? Ани, тя...
Ерика захлипа и Патрик я погали по бузата.
– Как е тя? – попита Петра.
Патрик махна с ръка, за да ги успокои, след което Конрад и Петра тръгнаха нагоре по стълбите, за да видят какво има на горния етаж.
– Изглежда, тук няма никой – каза Петра, когато слязоха обратно долу. – Провери ли там вътре?
Тя сочеше към вратата, до която лежеше Ерика. Патрик поклати глава. Петра внимателно ги заобиколи и отвори.
– По дяволите. Елате.
Петра им махна, но Патрик остана при Ерика и остави Конрад да влезе вътре.
– Какво има? – попита Патрик, гледайки към полуотворената врата, която ограничаваше видимостта му към стаята.
– Миризмата определено идва от тук.
Конрад излезе от стаята, без да сваля ръка от носа и устата си.
– Труп? – попита Патрик и за миг си помисли, че вътре лежи Ани, но после го споходи друга мисъл, която го накара да пребледнее. – Момчето? – прошепна той.
Петра също излезе.
– Не знам. Който и да е, сега не е тук. Но в леглото е същински ужас. И мирише отвратително, даже аз го усещам.
Конрад кимна.
– Вероятно е момчето. Видели сте Ани преди седмица, а предполагам, че трупът е лежал тук по-дълго време.
Ерика се помъчи да седне и Патрик й помогна.
– Трябва да ги намерим – каза той и погледна съпругата си. – Какво се случи?
– Бяхме във фара. Усетих миризмата по дрехите на Ани и се зачудих. Затова се измъкнах и дойдох тук да проверя. Сигурно ме е ударила по главата...
Гласът й изтъня и тя замълча. Патрик погледна нагоре към Конрад и Петра.
– Какво ви казах. Обича да си вре носа.
Той се усмихна, но очите му бяха сериозни.
– Видя ли момчето? – попита Петра, клякайки до тях.
Ерика поклати глава и направи гримаса от болка.
– Не, така и не успях да отворя вратата. Но трябва да ги откриете – каза тя, повтаряйки думите на Патрик. – Аз ще се оправя. Намерете Ани и Сам.
– Да я отнесем до лодката – каза Патрик.
Не обърнаха внимание на протестите на Ерика и с общи усилия я отнесоха до кея, след което внимателно я качиха на палубата при Петер.
– Сигурна ли си, че ще се оправиш?
На Патрик му беше трудно да се откъсне от Ерика, виждайки пребледнялото й лице и раната на слепоочието. Тя махна с ръка.
– Тръгвай, няма страшно, казвам ти.
Патрик я остави неохотно.
– Къде може да са отишли?
– Трябва да са от другата страна на острова – каза Петра.
– Да, лодката им е тук – отбеляза Конрад.
Тръгнаха по скалите. Островът изглеждаше все така пуст. Не се чуваха други звуци освен плискането на вълните и крясъците на чайките.
– Може да са във фара.
Патрик вдигна глава и примижа, за да може да види върха на фара.
– Може би, но мисля първо да претърсим острова – каза Петра, като все пак засенчи очи с ръка, опитвайки да види какво има зад прозорците на върха.
Не забеляза движение.
– Идвате ли? – каза Конрад.
Най-високата точка на острова беше наблизо и докато вървяха натам, тримата се оглеждаха наляво и надясно,. Щом стигнеха горе, щяха да могат да видят почти целия Грошер. Движеха се внимателно, без да бързат. Не знаеха в какво състояние е Ани. Тя имаше пистолет и въпросът беше дали е готова да го използва. Миризмата още лепнеше в ноздрите им. Всички си мислеха едно и също, но никой не го изричаше на глас.
Изкачиха върха на хълма.
Дойдоха с лодка, точно както се опасяваше. Чу гласовете откъм кея, а после и в близост до къщата. Пътят й беше блокиран и тя нямаше как да стигне до лодката и да избяга. Със Сам бяха в капан.
Мислеше, че Ерика е на нейна страна, но когато се натрапи в света им, Ани направи каквото трябваше. Защити Сам, както му бе обещала в мига, в който акушерката го положи в скута й. Обеща му, че никога няма да позволи да го сполети зло. Дълго време беше слаба и не спазваше обещанието си. През онази нощ обаче спаси Сам и вече беше силна.
Ани бавно навлезе по-навътре във водата. Дънките й бяха залепнали за краката и тежаха, дърпаха я надолу. Сам беше толкова сладък. Лежеше съвсем неподвижно в прегръдките й.
Някой вървеше до нея, изпращаше я към дълбокото. Тя погледна настрани. Жената беше вдигнала тежката си пола, но след малко я остави да падне и платът се понесе по водата около нея. Не изпускаше Ани от поглед. Устата й се движеше, но Ани не искаше да слуша. Ако го направеше, вече нямаше да може да защитава Сам. Затвори очи, за да прогони образа, но щом ги отвори, не се сдържа и отново погледна настрани. Сякаш нещо я принуждаваше да го прави.