Каин и Авел [bg]

Автор: Арчер Джеффри
Серия: Каин и Авел #1
Год: 2002
Язык: болгарский
Год: Бард
ISBN: 9545853417
Переводчик: Емилия Л. Масларова
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“. Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.

Перейти на страницу:

— Какво обичате, подполковник?

— Започнахме да приготвяме храната на вашия батальон — в изпълнение на заповедта от вчера. Какво…

— Засега не се притеснявайте за храната, подполковник. Рано тази сутрин лейтенант Бъроус от Девета дивизия се натъкнал северно от Ремаген на неповреден железопътен мост, издадох заповед да се мине незабавно по него и на източния бряг на реката да се направи плацдарм. Досега германците успяваха да вдигнат във въздуха всеки мост на Рейн още преди да сме се доближили до него, не можем да се мотаем с разни обеди и да чакаме да унищожат и този.

— А Девета дивизия успя ли да се прехвърли на другия бряг? — попита запъхтян Авел.

— И още как — отвърна генералът, — но в гората отсреща са се натъкнали на ожесточена съпротива. Първите взводове са попаднали на засада, един бог знае колко души сме загубили днес. Затова си яжте сам храната, подполковник, лично аз трябва да се погрижа да опазя живи възможно най-много от хората си.

— А аз мога ли да помогна с нещо? — попита Авел.

Военачалникът поспря за миг и се взря във възпълния подполковник.

— Колко души са на ваше пряко подчинение?

— Един лейтенант, един сержант, двама ефрейтори и двайсет и осем редници, с мен общо трийсет и трима души.

— Това е добре. Идете с хората си в лазарета и вижте с какво можете да помогнете — трябва да пренесете по възможност всички загинали и ранени, които откриете.

— Тъй вярно — отвърна Авел, след което хукна презглава към полевата кухня, където завари подчинените си да седят в един ъгъл и да пушат.

Никой не го усети кога е влязъл в палатката.

— Ставайте, мързеливци такива! За разнообразие ще поработим истински.

Трийсет и двамата мъже се вторачиха в него.

— Тръгвайте с мен! — изкрещя Авел. — И не се мотайте!

Обърна се и пак хукна, този път към лазарета. Младичкият лекар тъкмо обясняваше на санитарите какво да правят, когато на входа на палатката застанаха Авел и неговите задъхани, несвикнали да тичат подчинени.

— Мога ли да помогна с нещо, господине? — попита лекарят.

— Не, но се надявам ние да ви помогнем — отвърна Авел. — Водя ви трийсет и двама мъже, пратени в подкрепление от генерал Ленард.

Те го чуваха за пръв път. Лекарят също погледна учуден подполковника.

— Слушам, господине.

— Не ме наричайте „господине“ — рече Авел. — Дошли сме да видим с какво да ви помогнем.

— Слушам, господине — повтори лекарят.

Връчи на Авел няколко ленти със знака на Червения кръст, които готвачите, дневалните и белачите на картофи си сложиха, докато слушаха обясненията на лекаря, който разказваше подробности от операцията в гората от другата страна на моста Лудендорф.

— Девета дивизия е понесла тежки загуби — продължи той. — Войниците с медицински опит ще останат в зоната на сражението, а останалите започвайте да пренасяте ранените в лазарета.

Авел бе много доволен, че най-сетне ще върши нещо полезно. Лекарят, на чието подчинение сега бе отряд от четирийсет и деветима души, раздаде осемнайсет носилки, всеки войник получи и пакет за оказване на първа помощ. Сетне поведе пъстрата група към моста Лудендорф. Авел вървеше на крачка след него. Запяха, докато крачеха през калта и дъжда, но щом излязоха на моста, млъкнаха. Там започнаха да се натъкват на носилки, където под одеялата личаха тела. Стигнаха мълком другия бряг, като стъпваха в индийска нишка по железопътните релси, и видяха резултата от заложения от германците взрив, така и не разрушил основите. Докато се придвижваха към гората, откъдето се чуваше стрелба, Авел се развълнува, задето е само на хвърлей от врага, и се ужаси, осъзнал какво е способен да причини той на неговите сънародници. Накъдето и да се обърнеше, виждаше страдания и още по-страшно, чуваше как другарите му стенат от болка. Другари, които до днес бяха смятали обнадеждени, че краят на войната вече се вижда, но както се оказа, не за всички.

Авел загледа как младичкият лекар спира ту при един, ту при друг и се опитва да му помогне. Случваше се милостиво да убие ранен, за когото нямаше и капчица надежда да оживее. Авел тичаше от войник на войник. Викаше ги да отидат при някой ранен, който не можеше да си помогне сам, и насочваше контузените към моста Лудендорф. Когато стигнаха гората, от първоначалния отряд бяха останали само той, лекарят и един от белачите на картофи — всички останали пренасяха загиналите и ранените до лагера.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?