Каин и Авел [bg]

Докато военният кораб напускаше нюйоркското пристанище, Авел се обърна и погледна Статуята на свободата.

Помнеше добре как се е почувствал, когато преди близо двайсет години я е зърнал за пръв път. След като корабът я подмина, Авел не я погледна отново, но се закани на глас:

— Следващия път, когато те видя, френска кучко, Щатите ще са спечелили войната.

Прекоси Атлантическия океан заедно с двама от най-добрите си главни готвачи и петима техни помощници. На 17 февруари 1943 година хвърлиха котва в град Алжир. Авел прекара близо година в жегата, прахоляка и пясъка на пустинята, като се стараеше всички в дивизията да са нахранени възможно най-добре.

— Храним се зле, но все пак малко по-добре от останалите — отбеляза генерал Кларк.

Авел реквизира единствения свестен хотел в град Алжир и го превърна в щабквартира на генерал Кларк. Виждаше, че върши добра работа, но не го свърташе да влезе в истинско сражение, макар и да знаеше, че интендантите рядко се озовават на предната линия.

Редовно пишеше на Зофя и Джордж и гледаше на снимките как Флорентина расте. Случваше се да получи писмо и от Къртис Фентън, който му съобщаваше, че хотелска верига „Барон“ има още по-големи печалби — заради постоянното придвижване на войски и цивилни всички американски хотели били претъпкани. На Авел му беше тъжно, задето не бе бил на откриването на новия „Барон“ в Монреал — вместо него бе отишъл Джордж. За пръв път не присъстваше на откриването на хотел от веригата, но заместникът му писа, че той се ползва с голям успех. Чак сега Авел си даде сметка колко много е постигнал в Щатите и колко му се иска да се върне в страната, която сега смяташе за свой дом.

Не след дълго му втръсна от Африка, от войнишките столови, печения фасул, одеялата и мухоловките. На два-три пъти в западния край на пустинята избухваха ожесточени престрелки, поне така разправяха хората, завърнали се от фронта, той обаче така и не видя истинско сражение, въпреки че, караше ли храната на предната линия, му се случваше да чува стрелба, което го вбесяваше още повече. Много се развълнува, когато един ден Пета армия на генерал Кларк получи заповед да нахлуе в Южна Европа.

Прикривана от американската авиация, тя направи десант на италианския бряг. Срещнаха ожесточена съпротива при Анцио, после и при Монте Касино, но Авел гледаше само отдалеч и вече се притесняваше, че войната ще приключи, а той така и няма да помирише сражение. Но все не можеше да измисли как да се доближи до предната линия. Шансовете му не станаха по-големи, когато го произведоха подполковник и го пратиха до следваща заповед в Лондон.