Каин и Авел [bg]

Автор: Арчер Джеффри
Серия: Каин и Авел #1
Год: 2002
Язык: болгарский
Год: Бард
ISBN: 9545853417
Переводчик: Емилия Л. Масларова
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“. Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.

Перейти на страницу:

Авел се върна при първия офицер от наборната комисия и попълни същия формуляр, но вече с името Владек Кожекевич. Този път сержантът — различен от първия — бе много по-отзивчив, а лекарят, който го подложи на подробен медицински преглед, накрая го одобри за резерва и му каза да чакал да го повикат.

— Но аз искам да замина веднага за фронта — настоя Авел. — И да се сражавам срещу тия негодници.

— Ще ви потърсим, господин Кожекевич — обеща сержантът. — Бъдете готов и не губете форма. Не се знае кога ще опрем до вас.

Авел си тръгна, вбесен, задето пращат веднага на фронта по-млади, по-слаби американци, и докато излизаше, се блъсна във висок снажен мъж в униформа със звездички на раменете.

— Извинявайте, господине — рече Авел и хвърли един поглед назад.

— Младежо! — повика го генералът.

Авел продължи по пътя си, защото реши, че генералът се обръща към друг — макар да беше едва на трийсет и пет години. Не помнеше откога не бяха го наричали „младежо“.

Генералът опита отново.

— Младежо! — извика той малко по-силно.

Този път Авел се обърна.

— Мен ли викате?

— Да, вас, господине.

Авел отиде при генерала.

— Заповядайте в кабинета ми, господин Розновски.

„Да го вземат мътните! — ядоса се Авел. — Този ме позна и сега никой няма да ме пусне да се сражавам във войната.“ Оказа се, че временният кабинет на генерала е в задната част на сградата и се помещава в тясна стаичка с два дървени стола, олющена зелена боя и отворена врата. Авел не би допуснал и последният служител в някой от хотелите „Барон“ да работи в такава обстановка.

— Господин Розновски — подхвана генералът, който излъчваше огромна енергия, — казвам се Марк Кларк и съм командващ на Пета армия във въоръжените сили на САЩ. Току-що идвам на еднодневна инспекция от остров Гъвърнърс и наистина бях приятно изненадан, когато буквално налетях на вас. Отдавна съм ваш почитател. Животът ви е твърде поучителен за всеки американец. А сега ми кажете какво търсите в сградата на наборната комисия.

— А вие как мислите? — каза доста припряно Авел. — Извинявайте, господине — побърза да се поправи той. — Не исках да съм груб, просто никой не желае да ме пусне да участвам в тая проклета война.

— И какво искате да правите в, както се изразихте, тая проклета война? — поинтересува се генералът.

— Как какво, да замина на фронта и да се сражавам срещу германците — възкликна младежът.

— Като пехотинец ли?

— Да — потвърди Авел. — Нима не се нуждаете от всеки, готов да се бие?

— Разбира се, че се нуждаем — рече Марк Кларк, — но аз бих могъл да уредя да бъдете далеч по-полезен с уменията, които притежавате, отколкото като пехотинец.

— Готов съм на всичко. На всичко! — натърти Авел.

— Сигурен ли сте? — рече генералът. — Ами ако ви помоля да предоставите хотела си в Ню Йорк за щабквартира, какво ще кажете? Защото, да ви призная, господин Розновски, това ще ми помогне много повече, отколкото ако успеете да убиете десетина германци.

— „Барон“ е ваш — отсече Авел. — Сега ще ми издействате ли да замина на фронта?

— Знаете ли, вие сте луд — каза генерал Кларк.

— Аз съм поляк — натърти другият мъж. И двамата се засмяха. — Разберете ме и вие — продължи той вече по-сериозно. — Роден съм недалеч от Слоним. Видях как германците завземат дома ми, как руснаците изнасилват сестра ми. По-късно избягах от трудов лагер в Русия и извадих късмета да се добера до Америка. Не съм луд. Това е единствената държава на белия свят, където можеш да дойдеш гол като пушка и въпреки това, ако работиш къртовски, да станеш милионер. Сега тия негодници искат да подпалят още една война. Не съм луд, генерале. Най-обикновен човек съм.

— Е, щом настоявате толкова да ви запишем доброволец, господин Розновски, бих могъл да ви използвам, но не така, както очаквате. Генерал Денвърс има нужда от интендант на Пета армия, докато тя се сражава на предната линия. Ако смятате, че Наполеон е бил прав, когато е казал, че войската напредва „по стомах“, можете да изиграете жизненоважна роля. За длъжността се полага чин майор. Ето ви начин да помогнете много на Щатите да спечелят войната. Какво ще кажете?

— Съгласен съм, генерале.

— Благодаря ви, господин Розновски.

Кларк натисна звънеца върху писалището и при тях дойде съвсем младичък лейтенант, който изкозирува бойко.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?