Каин и Авел [bg]

Автор: Арчер Джеффри
Серия: Каин и Авел #1
Год: 2002
Язык: болгарский
Год: Бард
ISBN: 9545853417
Переводчик: Емилия Л. Масларова
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“. Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.

Перейти на страницу:

Съюзниците продължиха през Северна Франция и устремени към Берлин, прекосиха границата с Германия. Авел бе прикрепен към Първа армия под командването на генерал Брадли. Храната идваше главно от Англия. Градовете, през които минаваха, вече бяха плячкосани от отстъпващата германска армия. И с трън да завъртиш, нямаше какво да закачиш. Веднага щом навлезеха в някое населено място, Авел за броени часове реквизираше всички налични хранителни продукти, докато другите интенданти в американската армия още дълго не можеха да се ориентират. Британските и американските офицери даваха мило и драго да похапнат в Девета бронедивизия, а после недоумяваха откъде ли там са се сдобили с такива вкуснотии. Веднъж генерал Джордж С. Патън дойде да вечеря с генерал Брадли и Авел се запозна с прославения военачалник, който винаги въвеждаше войските си в бой с високо вдигнат револвер с ръкохватка от слонова кост.

— През цялата проклета война не съм ял по-сладко — отбеляза Патън.

През февруари 1945 година Авел бе прекарал в униформа близо три години и знаеше, че войната ще приключи до месеци. Генерал Брадли продължаваше да му праща благодарствени писма и безсмислени нашивки, които да красят все по-широката му униформа, те обаче не помогнаха. Авел току се молеше на генерала да му разреши да участва в едно-едничко сражение, но той не искаше и да чуе. Макар да бе задължение на младшите офицери да карат с камионите храната на предната линия и да наглеждат разпределението й сред войската, Авел често се нагърбваше сам с тази отговорност. И точно както в хотелите, никога не съобщаваше на подчинените си къде точно ще се появи следващия път.

Един дъждовен ден, на празника на Свети Патрик, в лагера постоянно пристигаха заметнати с одеяла носилки и на Авел му се прииска да отиде на предната линия и да види какво става. Накрая не издържа да гледа еднопосочното движение на тела, затова събра подчинените си и лично се зае с подготовката на четиринайсетте продоволствени камиона. Взе със себе си един лейтенант, един сержант, двама ефрейтори и двайсет и осем редници.

Макар че фронтът отстоеше само на трийсет и два километра, оная заран пътуването до там бе мъчително бавно. Авел седна зад волана на първия камион — така се чувстваше едва ли не като генерал Патън — и подкара през проливния дъжд и непроходимата кал. Многократно се налагаше да се дръпва встрани, за да стори път на медицинските коли, които се връщаха от фронта. Ранените тела имаха предимство пред празните стомаси. На Авел му се искаше много повечето да са само ранени, ала рядко се случваше някой да даде признаци на живот, като кимне или махне с ръка. С всеки изминат километър от разкаляния път Авел се убеждаваше все повече, че край Ремаген се разиграва нещо голямо. Вълнуваше се много. Предусещаше, че този път ще участва и той.

Когато накрая пристигна в командния пункт, чу в далечината вражеския огън и тропна гневно с крак, докато гледаше как санитарите носят с носилките неизвестно откъде още и още мъртви и ранени. Призля му при мисълта, че няма да научи нищо за истинската война, докато тя не се превърне в история. Подозираше, че всеки, който чете „Ню Йорк Таймс“, е по-осведомен от него.

Нареди на конвоя да спре отстрани на полевата кухня и скочи от камиона, като се прикриваше от дъжда. Досрамя го, че само на няколко километра други се прикриват от куршумите. Загледа как разтоварват четиристотин литра чорба, тон осолено месо, двеста пилета, половин тон масло, три тона картофи и сто и десет половинкилограмови консерви печен боб, а също задължителните неприкосновени запаси — все храна за онези, които отиваха на фронта или се връщаха оттам. Когато влезе в палатката, служеща за столова, видя, че вътре има дълги маси и пейки, на които не седи никой. Остави двамата готвачи да приготвят храната, нареди на дневалните да се заемат с беленето на хиляда картофа и тръгна да търси дежурния офицер.

Отправи се към палатката не на друг, а на бригаден генерал Джон Ленард, за да разбере какво става: непрекъснато подминаваше носилки с мъртви и още по-страшно, с полумъртви войници, при вида на които при други обстоятелства на всеки би му призляло, но които край Ремаген бяха нещо обичайно. Авел тъкмо понечи да влезе в палатката, когато отвътре изскочи генерал Ленард, придружаван от адютанта си. Генералът попита, без да спира:

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?